Парменид

Парменид е от Елея, гръцко селище по крайбрежието на Южна Италия, известно с римското си име Велия. Животът му напомня, че древногръцката култура се простира далеч отвъд границите на днешна Гърция. Действа в началото на V век пр.н.е. Често се приема раждане около 515 г. пр.н.е., но древните сведения дават различни хронологии. Смъртта му не може да се датира сигурно; точна продължителност на живота би създала невярна увереност.

По-късно Платон го превръща в герой на диалога Παρμενίδης (Парменид), където възрастният философ среща младия Сократ. Това е философска драма, а не стенограма или надежден пътен дневник. Тя обяснява познатата рождена дата, но не решава всички биографични въпроси. Античната традиция свързва тясно Зенон от Елея с Парменид. Сведения го свързват и със законите на родния му град, макар подробностите да са ограничени.

Познаваме го главно чрез поемата му, запазена в цитати на по-късни автори, а не в цялостен ръкопис. Особено важни свидетели са Секст Емпирик и Симпликий. Интересите им определят какво са избрали да препишат. Възстановяването на мисълта на философа изисква внимателно четене на фрагментите и разграничаване на късните сведения от собствените му запазени думи.

Поемата условно се нарича Περὶ φύσεως (За природата), макар заглавието вероятно да е по-късно. Епическите хекзаметри съчетават жив разказ с последователна аргументация. В началото млад пътник се отправя с колесница към богиня, която обещава да го обучи. Пътуването принадлежи на поемата: не бива да се превръща в разказ за реални пътешествия на автора. После богинята пита кои пътища на изследване могат да доведат до разбиране.

Доводът ѝ за съществуващото оспорва обяснения, според които то възниква от нищото или изчезва в нищото. Във фрагмент 8 съществуващото е описано като неродено, неунищожимо, непрекъснато и неподвижно. Тези твърдения помагат битието, мисленето и обяснението да станат централни философски проблеми. Но познатият лозунг, че Парменид просто отрича всичко видимо, е прибързан: учените спорят за обхвата на тезите му и връзката им с останалата поема.

Следващият космологичен разказ разглежда светлината и нощта, небесата и живите същества. Запазени стихове описват заетата светлина на Луната и връзката ѝ със Слънцето. Затова доводите за устойчива реалност трябва да се четат заедно с обяснение на променящата се природа. Записите по-долу са теми на това единствено произведение, в реда на поемата, а не четири книги. Точната дата на създаване е неизвестна.

За учещия гръцки в днешна Гърция Парменид отваря път към философската лексика: αλήθεια — истина, γνώμη — мнение, είναι — битие. Тези привидно обикновени думи носят въпроси, които още се обсъждат. Неговата Елея разширява и картата на гръцката култура към Южна Италия.

Започнете с краткия новогръцки текст тук, а после сравнете древния цитат със съвременното предаване. Забележете как λόγῳ става израз за разсъждение, а не просто за изговорена дума. След това прочетете за Платон и различете историческия поет от по-късния герой на диалога. Накрая опитайте да обясните един въпрос със собствения си гръцки: може ли нещо да произлезе от нищото? Не е нужно да го решите, за да упражнявате ясно мислене и внимателен език.

• Единственото му известно произведение е поема, а не сборник философски диалози.
• Пътуването с колесница е сцена от поемата, не доказателство за истинска експедиция.
• В поемата Луната получава светлината си от другаде: от Слънцето.