grecfacilegrecfacile
Аристотел
After Lysippos · Public domain · Wikimedia Commons

C2Античност · Философ

Аристотел

Αριστοτέλης

384 BC – 322 BC · Стагира (Халкидики); Атина (Ликеят); Халкида

Аристотел (Αριστοτέλης, 384–322 г. пр.н.е.), роден в Стагира на Халкидики, учи двайсет години при Платон, възпитава младия Александър и основава в Атина собствено училище, Ликея. Запазените му лекции обхващат логиката, физиката, биологията, душата, етиката, политиката, реториката и поезията, и в продължение на две хиляди години на гръцки, арабски и латински той е просто «Философът». Новогръцкият още мисли с неговите думи: ουσία, ενέργεια, κατηγορία, πολιτικόν ζώον.

Живот

Аристотел е роден през 384 г. пр.н.е. в Стагира, малка йонийска колония на източния бряг на Халкидики. Баща му Никомах е лекар на македонския цар Аминта III, което може би обяснява както доживотния интерес на сина към живите същества, така и връзките му с македонския двор. Останал рано сирак, на седемнайсет години е изпратен в Атина, в Академията на Платон, и остава там двайсет години като ученик и преподавател. Когато Платон умира през 347 г. пр.н.е. и Академията преминава към племенника му Спевсип, Аристотел напуска Атина.

Следващите години прекарва в Мала Азия и на Лесбос: в Асос, в двора на владетеля Хермий, чиято племенница Питиада взема за съпруга, и в Митилини, където заедно с ученика си Теофраст изучава рибите, птиците и мидите в лагуната Калони. През 343 г. пр.н.е. Филип II Македонски го вика в Миеза да възпитава тринайсетгодишния му син Александър; уроците продължават около три години, а по-късно ученикът изпраща на учителя си образци от Азия.

През 335 г. пр.н.е. Аристотел се връща в Атина и открива училище в горичката на Аполон Ликейски, Ликея, където преподава, разхождайки се под покритата колонада, περίπατος, от която последователите му получават името перипатетици; там събира библиотека, карти и колекции. Когато Александър умира през 323 г. пр.н.е. и Атина е залята от антимакедонски настроения, Аристотел, подобно на Сократ, е обвинен в нечестие и се оттегля в имението на майка си в Халкида на Евбея, като казва, според преданието, че няма да позволи на атиняните да съгрешат два пъти срещу философията. Умира там през 322 г. пр.н.е., на 62 години.

Творчество

Запазеното от Аристотел, около трийсет съчинения, са лекционните курсове на Ликея, сбити и неизгладени, издадени около 60 г. пр.н.е. от Андроник Родоски; изящните диалози, които той публикува приживе, са изгубени. Όργανον („Органон“, «оръдието») поставя основите на логиката: силогизма, категориите, правилата на валидното разсъждение, преподавани непроменени до XIX век. Φυσικά („Физика“) и Μετά τα Φυσικά („Метафизика“), наречена така просто заради мястото ѝ «след физическите съчинения» в изданието, анализират промяната, причината и битието, с четирите причини, материята и формата, възможността и действителността и неподвижния двигател; първото ѝ изречение, че всички хора по природа желаят да знаят, е най-прочутото начало във философията.

Ηθικά Νικομάχεια („Никомахова етика“), посветена на сина му, определя щастието, ευδαιμονία, като живот на дейност съобразно добродетелта, а добродетелта като среда между две крайности: смелостта между страхливостта и безразсъдството. Πολιτικά („Политика“) тръгва от твърдението, че човекът по природа е политическо животно, опира се на събраната от училището колекция от 158 държавни устройства и защитава смесеното управление на средната класа. Περί Ποιητικής („Поетика“) е първата теория на литературата: трагедията е подражание на сериозно действие, което чрез състрадание и страх извършва κάθαρσις на тези чувства, изречение, за което се спори оттогава. Около тях стоят Ρητορική („Реторика“), Περί Ψυχής („За душата“) и големите биологически трудове, преди всичко Περί τα ζώα ιστορίαι („История на животните“), които описват около петстотин вида и правят Аристотел, по думите на Дарвин, учител на всички естественици.

Наследство в днешна Гърция

Аристотел присъства в Гърция така, както малко антични мислители. Централният площад на Солун и неговият университет, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο, основан през 1925 г., носят името му; селото Стагира на Халкидики има парк на Аристотел с действащи модели на физическите му опити, а разкопаните руини на древна Стагира лежат край морето при Олимпиада. В Атина мястото на Ликея, открито през 1996 г. зад Византийския музей, е отворено за посетители от 2014 г.: палестра и очертанията на алеите, където той е преподавал. Гимназистите четат „Никомахова етика“ и „Политика“ в оригинал в последния клас, а създадените от него думи са всекидневен новогръцки: πολιτικόν ζώον, η χρυσή μεσότης, κάθαρση, ενέργεια, κατηγορία, ουσία. През 2016 г. ЮНЕСКО отбеляза в цял свят 2400 години от рождението му.

Знаете ли, че…?

  • Думата «метафизика» не означава нищо повече от «книгите, поставени след Физиката» в античното издание на трудовете му.
  • Той изучава морските животни в лагуната Калони на Лесбос и описва правилно размножаването на бодливата акула и октопода, наблюдения, потвърдени едва през XIX век.
  • Училището му носи името на светилището на Аполон Ликейски, в което се намира, а «лицей», λύκειο, днес е думата за горния курс на средното училище на гръцки и на много други езици.
  • Останките на Ликея са открити в центъра на Атина през 1996 г. при изкопи за нов музей, а мястото е отворено за публиката от 2014 г.

Основни творби

Гръцко заглавиеЗаглавиеГодина
Όργανον„Органон“, логическите съчиненияc. 350–322 BC
Φυσικά„Физика“c. 350–322 BC
Μετά τα Φυσικά„Метафизика“c. 350–322 BC
Ηθικά Νικομάχεια„Никомахова етика“c. 335–322 BC
Πολιτικά„Политика“c. 335–322 BC
Περί Ποιητικής„Поетика“c. 335–322 BC

Един ред за запомняне

Πάντες ἄνθρωποι τοῦ εἰδέναι ὀρέγονται φύσει.

На днешен гръцкиΌλοι οι άνθρωποι από τη φύση τους επιθυμούν τη γνώση.

Pantes anthropoi tou eidenai oregontai fysei.

Всички хора по природа желаят да знаят.

Μετά τα Φυσικά (Metaphysics) Α 1, 980a, opening sentence

В оригинал

Текстът, както го е написал(а) Аристотел, обществено достояние, с наш собствен превод до него.

«Μετὰ τὰ φυσικά»Метафизика

Началото на „Метафизика“: от удоволствието, което ни доставя самото гледане, Аристотел се изкачва стъпка по стъпка, през паметта и опита, към изкуството и знанието. Първото ѝ изречение е онова, което е цитирано на тази страница.

πάντες ἄνθρωποι τοῦ εἰδέναι ὀρέγονται φύσει. σημεῖον δ᾽ ἡ τῶν αἰσθήσεων ἀγάπησις· καὶ γὰρ χωρὶς τῆς χρείας ἀγαπῶνται δι᾽ αὑτάς, καὶ μάλιστα τῶν ἄλλων ἡ διὰ τῶν ὀμμάτων. οὐ γὰρ μόνον ἵνα πράττωμεν ἀλλὰ καὶ μηθὲν μέλλοντες πράττειν τὸ ὁρᾶν αἱρούμεθα ἀντὶ πάντων ὡς εἰπεῖν τῶν ἄλλων. αἴτιον δ᾽ ὅτι μάλιστα ποιεῖ γνωρίζειν ἡμᾶς αὕτη τῶν αἰσθήσεων καὶ πολλὰς δηλοῖ διαφοράς. φύσει μὲν οὖν αἴσθησιν ἔχοντα γίγνεται τὰ ζῷα, ἐκ δὲ ταύτης τοῖς μὲν αὐτῶν οὐκ ἐγγίγνεται μνήμη, τοῖς δ᾽ ἐγγίγνεται. καὶ διὰ τοῦτο ταῦτα φρονιμώτερα καὶ μαθητικώτερα τῶν μὴ δυναμένων μνημονεύειν ἐστί, φρόνιμα μὲν ἄνευ τοῦ μανθάνειν ὅσα μὴ δύναται τῶν ψόφων ἀκούειν (οἷον μέλιττα κἂν εἴ τι τοιοῦτον ἄλλο γένος ζῴων ἔστι), μανθάνει δ᾽ ὅσα πρὸς τῇ μνήμῃ καὶ ταύτην ἔχει τὴν αἴσθησιν. τὰ μὲν οὖν ἄλλα ταῖς φαντασίαις ζῇ καὶ ταῖς μνήμαις, ἐμπειρίας δὲ μετέχει μικρόν· τὸ δὲ τῶν ἀνθρώπων γένος καὶ τέχνῃ καὶ λογισμοῖς. γίγνεται δ᾽ ἐκ τῆς μνήμης ἐμπειρία τοῖς ἀνθρώποις· αἱ γὰρ πολλαὶ μνῆμαι τοῦ αὐτοῦ πράγματος μιᾶς ἐμπειρίας δύναμιν ἀποτελοῦσιν.Всички хора по природа се стремят към знание. Признак за това е любовта ни към сетивата: защото и отделно от ползата ние ги обичаме заради самите тях, и повече от всички други – зрението. Защото не само за да действаме, но и когато не се каним да вършим нищо, ние предпочитаме да гледаме, тъй да се каже, пред всичко друго. Причината е, че това сетиво повече от останалите ни кара да познаваме и ни разкрива много различия. И тъй, животните по природа се раждат надарени с усещане; но от усещането у едни от тях не се поражда памет, а у други се поражда. И затова последните са по-разумни и по-способни да учат от онези, които не могат да помнят: разумни без да учат са онези, които не могат да чуват звуците – като пчелата и всеки друг подобен вид животни, ако има такъв, – а учат онези, които освен паметта имат и това сетиво. Другите животни живеят с представи и спомени и имат малко дял в опита; човешкият род обаче живее и с изкуство, и с разсъждения. От паметта у хората се поражда опитът: защото многото спомени за едно и също нещо придобиват силата на един-единствен опит.

Μετὰ τὰ φυσικά Α 1, 980a21–980b29 (c. 350–322 BC), the opening · Текст – обществено достояние, източник: perseus.tufts.edu

C2

Прочетете за Аристотел на гръцки (C2)

Думи от текста

  • лекар (книжовно)
  • посещавам (училище)
  • не съм съгласен
  • вечен
  • възпитание, образование
  • последовател, привърженик
  • добродетел
  • хилядолетие

Други на ниво C2

Съвременна Гърция · Романист, критик и сатирикЕмануил Роидис1836 – 1904Съвременна Гърция · ПоетАндреас Калвос1792 – 1869Античност · Философ и прозаикПлатонc. 427 BC – c. 347 BCАнтичност · Епически и дидактичен поетХезиодc. 750–650 BCСъвременна Гърция · Революционен писател и поетРигас Велестинлисc. 1757 – 1798Античност · ИсторикТукидидc. 460 BC – c. 400 BCАнтичност · Лирически поетПиндарc. 518 BC – c. 438 BCРенесанс · Историчка, византийска принцесаАна Комнина1083 – c. 1153Ренесанс · Архиепископ и проповедникЙоан Златоустc. 347 – 407Ренесанс · Византийски историкПрокопий Кесарийскиc. 500 – c. 565Съвременна Гърция · Учен на гръцкото ПросвещениеАдамантиос Кораис1748 – 1833Съвременна Гърция · Езиковед, привърженик на димотикатаЯнис Психарис1854 – 1929Съвременна Гърция · Поет и художник сюрреалистНикос Енгонопулос1907 – 1985Античност · СатирикЛукиан от Самосатаc. 125 – after 180Античност · Законодател и поетСолонc. 630 BC – c. 560 BC

Всички 100 личности →