Аристотел

Аристотел е роден през 384 г. пр.н.е. в Стагира, малка йонийска колония на източния бряг на Халкидики. Баща му Никомах е лекар на македонския цар Аминта III, което може би обяснява както доживотния интерес на сина към живите същества, така и връзките му с македонския двор. Останал рано сирак, на седемнайсет години е изпратен в Атина, в Академията на Платон, и остава там двайсет години като ученик и преподавател. Когато Платон умира през 347 г. пр.н.е. и Академията преминава към племенника му Спевсип, Аристотел напуска Атина.

Следващите години прекарва в Мала Азия и на Лесбос: в Асос, в двора на владетеля Хермий, чиято племенница Питиада взема за съпруга, и в Митилини, където заедно с ученика си Теофраст изучава рибите, птиците и мидите в лагуната Калони. През 343 г. пр.н.е. Филип II Македонски го вика в Миеза да възпитава тринайсетгодишния му син Александър; уроците продължават около три години, а по-късно ученикът изпраща на учителя си образци от Азия.

През 335 г. пр.н.е. Аристотел се връща в Атина и открива училище в горичката на Аполон Ликейски, Ликея, където преподава, разхождайки се под покритата колонада, περίπατος, от която последователите му получават името перипатетици; там събира библиотека, карти и колекции. Когато Александър умира през 323 г. пр.н.е. и Атина е залята от антимакедонски настроения, Аристотел, подобно на Сократ, е обвинен в нечестие и се оттегля в имението на майка си в Халкида на Евбея, като казва, според преданието, че няма да позволи на атиняните да съгрешат два пъти срещу философията. Умира там през 322 г. пр.н.е., на 62 години.

Запазеното от Аристотел, около трийсет съчинения, са лекционните курсове на Ликея, сбити и неизгладени, издадени около 60 г. пр.н.е. от Андроник Родоски; изящните диалози, които той публикува приживе, са изгубени. Όργανον („Органон“, «оръдието») поставя основите на логиката: силогизма, категориите, правилата на валидното разсъждение, преподавани непроменени до XIX век. Φυσικά („Физика“) и Μετά τα Φυσικά („Метафизика“), наречена така просто заради мястото ѝ «след физическите съчинения» в изданието, анализират промяната, причината и битието, с четирите причини, материята и формата, възможността и действителността и неподвижния двигател; първото ѝ изречение, че всички хора по природа желаят да знаят, е най-прочутото начало във философията.

Ηθικά Νικομάχεια („Никомахова етика“), посветена на сина му, определя щастието, ευδαιμονία, като живот на дейност съобразно добродетелта, а добродетелта като среда между две крайности: смелостта между страхливостта и безразсъдството. Πολιτικά („Политика“) тръгва от твърдението, че човекът по природа е политическо животно, опира се на събраната от училището колекция от 158 държавни устройства и защитава смесеното управление на средната класа. Περί Ποιητικής („Поетика“) е първата теория на литературата: трагедията е подражание на сериозно действие, което чрез състрадание и страх извършва κάθαρσις на тези чувства, изречение, за което се спори оттогава. Около тях стоят Ρητορική („Реторика“), Περί Ψυχής („За душата“) и големите биологически трудове, преди всичко Περί τα ζώα ιστορίαι („История на животните“), които описват около петстотин вида и правят Аристотел, по думите на Дарвин, учител на всички естественици.

Аристотел присъства в Гърция така, както малко антични мислители. Централният площад на Солун и неговият университет, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο, основан през 1925 г., носят името му; селото Стагира на Халкидики има парк на Аристотел с действащи модели на физическите му опити, а разкопаните руини на древна Стагира лежат край морето при Олимпиада. В Атина мястото на Ликея, открито през 1996 г. зад Византийския музей, е отворено за посетители от 2014 г.: палестра и очертанията на алеите, където той е преподавал. Гимназистите четат „Никомахова етика“ и „Политика“ в оригинал в последния клас, а създадените от него думи са всекидневен новогръцки: πολιτικόν ζώον, η χρυσή μεσότης, κάθαρση, ενέργεια, κατηγορία, ουσία. През 2016 г. ЮНЕСКО отбеляза в цял свят 2400 години от рождението му.

• Думата «метафизика» не означава нищо повече от «книгите, поставени след Физиката» в античното издание на трудовете му.
• Той изучава морските животни в лагуната Калони на Лесбос и описва правилно размножаването на бодливата акула и октопода, наблюдения, потвърдени едва през XIX век.
• Училището му носи името на светилището на Аполон Ликейски, в което се намира, а «лицей», λύκειο, днес е думата за горния курс на средното училище на гръцки и на много други езици.
• Останките на Ликея са открити в центъра на Атина през 1996 г. при изкопи за нов музей, а мястото е отворено за публиката от 2014 г.