Илияс Венезис

Илияс Мелос, който пише като Венезис, е роден на 4 март 1904 г. в Айвалък, наричан от гърците Αϊβαλί или Κυδωνίες — заможен град на зехтина и сапуна срещу остров Лесбос. Израства между града и земите на баба си и дядо си по хълмовете — пейзажа на по-късните му романи. Това е голям и почти изцяло гръцки град с училища, църкви и оживена търговия с островите.

През септември 1922 г., докато гръцката армия в Мала Азия рухва, осемнайсетгодишният младеж е арестуван и изпратен заедно с хиляди други гърци в трудовите батальони (αμελέ ταμπουρού), принудени да маршируват и работят във вътрешността при ужасни условия. Повечето от другарите му умират. Освободен е след около четиринайсет месеца и преминава в Митилини, където семейството му е намерило убежище като бежанци.

На Лесбос намира работа в банка, а писателят Стратис Миривилис публикува във вестника си първия му разказ за плена. По-късно се мести в Атина, където дълги години работи в Банката на Гърция, като едновременно пише романи, разкази и статии. По време на германската окупация е арестуван и задържан за известно време. След войната е уважавана обществена личност и през 1957 г. е избран за член на Атинската академия. Умира в Атина на 3 август 1973 г.

Το νούμερο 31328 („Номер 31328“), публикуван първо на части през 1924 г. и като книга през 1931 г., носи заглавието си от номера, даден на младия пленник в трудовите батальони. В кратки, трезви глави той описва походите, глада, побоите, смъртта на приятели, но и мигове на неочаквана човечност сред пазачите. Чете се не като политически памфлет, а като показания на свидетел, и до днес е една от най-силните книги за 1922 г.

Γαλήνη („Безметежност“, 1939) проследява група бежанци от Мала Азия, които се опитват да пуснат корени на безплодния бряг на Атика край Анависос, между морето и камъните, с носталгия и бавния труд на един нов живот. Αιολική γη („Еолийска земя“, 1943), написана по време на окупацията, се връща към началото: летата на едно момче в земите на дядо му под планината Кемер, сред овчари, животни, легенди и първото усещане за любов и смърт — рай, видян със знанието, че ще бъде унищожен. Това е най-обичаната и най-превежданата му книга.

Сред по-късните му творби са Έξοδος („Изход“, 1950), чието действие се развива през Втората световна война, и Ωκεανός („Океан“, 1956). Стилът му е прост, лиричен и човечен; заедно с Миривилис и Дидо Сотириу той дава глас на поколението на Катастрофата.

Гръцките ученици четат страници от Αιολική γη и Το νούμερο 31328 в училищните антологии, а книгите все още излизат в евтини издания, които учащ на ниво B1 или B2 лесно може да опита. От източния бряг на Лесбос се виждат хълмовете на Айвалък отвъд пролива, а фериботът от Митилини до Айвалък е добър начин да усетиш за какво разказват книгите му. Днес самият Айвалък посреща гръцки посетители, които идват да видят старите гръцки къщи и църкви на Кидонии, често с „Еолийска земя“ в чантата.

• Истинската му фамилия е Мелос; Венезис е семеен прякор, който използва като псевдоним.
• Заглавието „Номер 31328“ е номерът, даден му като пленник през 1922 г.
• През 1957 г. е избран в Атинската академия.
• Стратис Миривилис, друг голям романист от Лесбос, пръв публикува разказа му за плена в митиленски вестник.