Живот
Аспасия Папатанасиу е родена в Амфиса през 1918 г. и завършва драматичната школа на Националния театър през 1940 г. Ранната ѝ работа включва трупата на Марика Котопули. Участва във военновременната съпротива; политическите преследвания прекъсват театралния ѝ живот. През 1952 г. създава с Тзавалас Карусос Компанията за гръцки театър, развивайки колективни форми на работа редом с играта.
От 1957 до 1966 г. е водеща актриса и учредителка на Пирейския театър на Димитрис Рондирис. Трупата води гръцката трагедия на международни турнета. Нейната Електра получава първата награда за актьорско майсторство на фестивала Театър на нациите през 1960 г. Гръцката драматична реч, движението и ансамбълът срещат различни публики и сцени.
По време на военната диктатура живее в доброволно изгнание с база в Лондон и участва в опозиционни дейности и европейски продукции. През 1975 г. съосновава нестопанската организация Δεσμοί (Връзки), работеща за театрална и културна децентрализация чрез турнета и фестивали. По-късният изследователски център организира курсове и семинари. Пише Σελίδες μνήμης (Страници на паметта, 1996) и Γυναικείες μορφές της αρχαίας ελληνικής τραγωδίας (Женски образи в античната гръцка трагедия, 2010). Умира през юни 2020 г.
Творчество

Електра на Папатанасиу в представленията на Пирейския театър през 1960 г. принадлежи към продължителната работа на Рондирис с трагедията. Тя играе дъщерята пред семейното насилие. Десетилетия по-късно в Ηλέκτρα (Електра, 1996) на Националния театър е Клитемнестра, а Лидия Кониорду играе Електра и режисира. Преводът на Йоргос Химонас дава новогръцкия текст. Смяната на ролята я поставя от различни страни на една драматична връзка.
Изпълнението ѝ в Επιτάφιος (Епитафия, 1982) пренася поемата на Янис Рицос в телевизията. Стаматис К. Хондроянис режисира драматизацията с музика на Микис Теодоракис. Първото излъчване е на 1 май 1982 г.; майчиният траур се свързва със снимки и вестници за протестите на тютюноработниците в Солун през 1936 г. Поетът, режисьорът и актрисата дават различен принос.
В Η μελανόμορφη Κλυταιμνήστρα (Чернофигурната Клитемнестра), представена в Topos Allou през 2005 г., тя изгражда път през Есхиловата Орестия с център Клитемнестра. Обяснява, че загатва ситуации и черти на различни герои. Съсредоточеното изпълнение откроява тълкуването: публиката вижда действие и създава няколко възможни обяснения.
Наследство в днешна Гърция
Наследството на Папатанасиу съчетава игра, международни турнета и организации, извели театъра отвъд една централна сцена. Обяснението ѝ за загатването дава упражнение по новогръцки. След адаптирания текст начертайте две колони: какво виждам и какво предполагам. Опишете човек с лист до затворена врата. В първата запишете видимо действие с βλέπω или παρατηρώ; във втората — възможно обяснение с υποθέτω или ίσως. Добавете друго и сравнете. Това е ваша учебна сцена. Тя развива точно наблюдение, глаголи за тълкуване и разграничение между свидетелство и възможен прочит на жест.
Знаете ли, че…?
- Родена в Амфиса през 1918 г.; починала през юни 2020 г.
- Учредителка и водеща актриса на Пирейския театър, 1957–1966.
- Съосновава нестопанската културна организация Десми през 1975 г.
- В „Електра“ на Националния театър от 1996 г. играе Клитемнестра редом с Лидия Кониорду като Електра.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Ηλέκτρα — Ηλέκτρα | Електра — главна роля (представление) | 1960 |
| Επιτάφιος — τηλεοπτική ερμηνεία | Епитафия — телевизионно изпълнение | 1982 |
| Ηλέκτρα — Κλυταιμνήστρα | Електра — Клитемнестра (представление) | 1996 |
| Η μελανόμορφη Κλυταιμνήστρα — παρουσίαση | Чернофигурната Клитемнестра — композиция и изпълнение, представяне 2005 | 2005 |
Един ред за запомняне
Εδώ, αναγκαστικά, “υπονοώ” καταστάσεις, δεν τις αφηγούμαι.
Edo, anagkastika, “yponoo” katastaseis, den tis afigoumai.
Тук неизбежно „загатвам“ ситуации, не ги разказвам.
















































































































