Живот
Ласкариду учи в Атинското училище за изящни изкуства през 1903–1907 г. Сред преподавателите са Георгиос Роилос, Никифорос Литрас и Георгиос Яковидис; учи и при Спиридон Викатос. Приемането ѝ е част от борбата за женски достъп до професионално художествено образование. Често я наричат първа студентка, но архивното изследване намира по-ранни женски записвания и подхожда предпазливо към определението. Дипломата документира официално записване през октомври 1903 и завършване през юли 1907 г.
Излага преди завършването. След общата проява с Талия Флора през 1906 следва самостоятелна изложба в Парнасос през 1907 г. Стипендия от завещанието Бозеос подкрепя обучението в Мюнхен, включително в школата на сдружението на художничките. В Париж посещава Grande Chaumière и Colarossi и участва в салони и общи изложби. Връща се в Гърция през 1916 и продължава да излага, със самостоятелни през 1917, 1919, 1924, 1927 и 1952 г. Умира в Атина през 1965 г. Тези движения я включват в европейски образователни и художествени мрежи. По-късната автобиографична проза добавя личен глас към професионалната история.
Творчество

Колекцията на Националната галерия показва широката ѝ практика. Портрет на Никифорос Литрас от 1903 е въглен върху хартия и свързва обучението с внимателно наблюдение на колега. Лагуната на Месолонги, 1905, и Пейзаж от Етолико, 1905–1906, маслени бои върху картон, се обръщат към водата и природната и застроена среда на Западна Гърция. Заглавията свързват места с τοπίο, пейзаж.
Лодки в канала на Лидо, датирана 1908–1912, принадлежи на европейския опит. Пред камината, 1910–1912, премества погледа вътре; музеят описва и портрети, натюрморти и други ежедневни теми. Разнообразието съпътства импресионистичните уроци за цвят и атмосфера. Творчеството надхвърля драматичните епизоди, предпочитани от късни разкази. Από το ημερολόγιό μου предлага ретроспективни истории, а не непрекъснат съвременен дневник. Изкуствознанието ги сравнява с училищни архиви и изложбени критики. Картини, каталози и памет осветяват какво създава, къде излага и как после разказва преживяното.
Наследство в днешна Гърция
От декември 2001 семейният дом в Калитея помещава общинската галерия с нейното име. Заедно с каталогизираните от Националната галерия произведения мястото подкрепя изучаването на живописта ѝ. Пътят ѝ осветява и женския достъп до професията чрез образование и публични изложби.
Изберете музейно изображение на пейзаж с вода. Напишете гръцко изречение с μπροστά и друго със στο βάθος; назовете βάρκα, ακτή или αντανάκλαση само ако се виждат. Сравнете два цвята и проверете съгласуването на прилагателните. Отделете музейната датировка от описанието си. Мотото на спомените въвежда паметта. B1 се отнася до тази подкрепена новогръцка практика.
Знаете ли, че…?
- Дипломата документира обучение през 1903–1907 г.
- Националната галерия пази картини и портрет с въглен.
- Домът в Калитея става общинска галерия.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Προσωπογραφία Νικηφόρου Λύτρα | Портрет на Никифорос Литрас | 1903 |
| Λιμνοθάλασσα Μεσολογγίου | Лагуната на Месолонги | 1905 |
| Τοπίον Αιτωλικού | Пейзаж от Етолико | 1905–1906 |
| Βάρκες στο κανάλι του Lido | Лодки в канала на Лидо | 1908–1912 |
| Εμπρός στο τζάκι | Пред камината | 1910–1912 |
Един ред за запомняне
Όμως, η ωραιότερη θύμησι που είχα στη ζωή μου δεν γράφηκε ποτέ παρά μόνο στην ψυχή μου.
Ómos, i oraióteri thýmisi pou eícha sti zoí mou den gráfike poté pará móno stin psychí mou.
Но най-красивият спомен в живота ми никога не бе записан другаде освен в душата ми.
















































































































