Мария Йорданиду

Мария Йорданиду е родена в Константинопол (Истанбул) през 1897 г. в голямата гръцка общност на града, Ρωμιοί на Полиса. Родителите ѝ често отсъстват и тя прекарва голяма част от детството си с баба си Локсандра, силна и жизнена жена, която води домакинството по старинному. Светът на тази къща, с кухнята, празниците, съседите и страховете ѝ, остава с Мария през целия ѝ живот.

През 1914 г., на седемнайсет години, тя заминава на почивка в Батуми в Кавказ, тогава част от Руската империя, и там я заварва първо Първата световна война, а после Руската революция, които я задържат около пет години; по-късно тя превръща тези години в книга. След известно време в Константинопол и Александрия през 1923 г. се омъжва за учителя Йорданис Йорданидис и се установява в Атина, където работи дълги години, в съветското посолство и като учителка по чужди езици, и преживява тежките десетилетия на Окупацията и Гражданската война. Познаващите я помнят независимия ѝ ум и острото ѝ чувство за хумор.

Едва след шейсетте тя започва да пише. Λωξάντρα излиза през 1963 г. и има незабавен и траен успех. Окуражена, тя продължава да пише повече от двайсет години и книгите ѝ се превръщат в своеобразна семейна история на гърците през XX век. Умира в Атина през ноември 1989 г., на повече от деветдесет години.

Λωξάντρα („Локсандра“, 1963) е историята на баба ѝ, заможна гръцка домакиня в Константинопол в края на XIX век. Локсандра готви огромни гощавки, празнува всеки имен ден и всеки църковен празник, вярва в урочасването, храни всички и се кара с всички и живее рамо до рамо с турски, арменски и еврейски съседи. Чрез нея романът показва цял изчезнал свят: пазарите и Босфора, великденските и коледните обичаи, рецепти, песни и поговорки. Разказан е с хумор и нежност, но и с усещане за загуба, защото описаният свят е изчезнал: някога огромната гръцка общност на Истанбул днес наброява едва няколко хиляди души.

Следващата ѝ книга, Διακοπές στον Καύκασο („Ваканция в Кавказ“, 1965), се основава на собствената ѝ младост: момиче от Константинопол тръгва на уж кратко пътуване до Кавказ и с години остава в капана на войната и революцията. Σαν τα τρελά πουλιά („Като луди птици“, 1978) проследява същата героиня в Атина между двете войни и през политическите бури на следващите десетилетия.

Стилът на Йорданиду е прост, устен и пълен с константинополския гръцки с особените му думи и изрази. Тя не анализира; разказва, както баба разказва истории на масата. Точно затова читателите я обичат.

Λωξάντρα е преиздавана десетки пъти и все още е един от най-популярните гръцки романи; много гръцки семейства имат екземпляр, а рецептите и обичаите от нея често се цитират. През 1980 г. гръцката държавна телевизия ERT я екранизира като сериал с Бети Валаси в ролята на Локсандра и героинята става известна във всеки дом. За гърците, чиито семейства идват от Константинопол, това е книга на паметта. Имени дни, урочасване, готвенето през Страстната седмица: много учащи откриват тези обичаи за първи път чрез Локсандра. Тя е добър първи гръцки роман за четене, заедно с Ματωμένα χώματα („Окървавена земя“) на Дидо Сотириу.

• Тя издава първата си книга, „Локсандра“, през 1963 г., на шейсет и шест години.
• Героинята на „Локсандра“ е собствената ѝ баба.
• Като млада жена остава блокирана в Кавказ заради Първата световна война и Руската революция.
• Пише почти до деветдесетгодишна възраст и живее над деветдесет години.