Аристофан

Почти всичко, което знаем за Аристофан, идва от пиесите му. Роден е около 446 г. пр.Хр., атински гражданин от дема Кидатенеон, и израства през славните години на Перикъл. Бил е още много млад, когато първата му комедия, Δαιταλείς („Пируващите“), е поставена през 427 г. пр.Хр. под името на продуцент, явно защото е бил твърде млад, за да поиска сам хор. Втората му пиеса, Βαβυλώνιοι („Вавилонците“, 426 г. пр.Хр.), напада могъщия политик Клеон, който по сведения го дава под съд; Аристофан отговаря, като осмива Клеон още по-жестоко в Ιππής („Конниците“, 424 г. пр.Хр.), спечелила първа награда.

Цялата му кариера протича по време на Пелопонеската война между Атина и Спарта (431–404 г. пр.Хр.), а мирът е неговата постоянна тема. Пише за двата комедийни празника на Атина — Ленеите през зимата и Големите Дионисии през пролетта, като се състезава със съперници като Кратин и Евполид. Печели първа награда с Αχαρνής („Ахарняни“, 425 г. пр.Хр.), „Конниците“ и Βάτραχοι („Жаби“, 405 г. пр.Хр.), която предизвиква такова възхищение, че градът ѝ дава второ представление — чест, невиждана дотогава за комедия.

След като Атина губи войната, той продължава да пише, но настроението е друго: последните му две пиеси, Εκκλησιάζουσαι („Жени в Народното събрание“, ок. 392 г. пр.Хр.) и Πλούτος („Плутос“, 388 г. пр.Хр.), са по-меки и по-малко политически. Има трима сина, един от които, Арарос, поставя последните му комедии. Умира около 386 г. пр.Хр.

Оцелели са единадесет комедии. Ранните военни пиеси са най-остри: в „Ахарняни“ един селянин сключва частен мирен договор със Спарта и му се радва сам; в Ειρήνη („Мир“, 421 г. пр.Хр.) един лозар полита към небето на гигантски торен бръмбар, за да спаси богинята на мира; в „Лизистрата“ (411 г. пр.Хр.) жените на Гърция отказват да спят със съпрузите си, докато мъжете не спрат да воюват. „Облаци“ (423 г. пр.Хр.) показва Сократ, висящ в кошница, изучаващ небето и учещ младежите да печелят с лоши доводи; по-късно на процеса си Сократ казва, че тази карикатура е настроила съдиите срещу него. Σφήκες („Оси“, 422 г. пр.Хр.) се присмива на любовта на атиняните към съдебните заседания.

В „Птици“ (414 г. пр.Хр.), най-дългата и най-красивата му пиеса, двама атиняни убеждават птиците да построят Νεφελοκοκκυγία (Облакокукувиград) между земята и небето и да принудят боговете да се предадат от глад. „Жаби“ изпраща бог Дионис в подземния свят, за да върне мъртъв поет, и поставя състезание между Есхил и Еврипид, заедно с хора на жабите „Βρεκεκεκὲξ κοὰξ κοάξ“. В Θεσμοφοριάζουσαι („Жени на празника Тесмофории“, 411 г. пр.Хр.) жените на Атина съдят Еврипид, задето ги е клеветил.

Комедиите му смесват груб фарс, игри на думи, песни с голяма лирична красота, пародии на трагедията и преки нападки срещу реални хора, седнали в публиката. В парабазата хорът пристъпвал напред и се обръщал към гражданите с гласа на самия поет, като ги порицавал за политиката. Нищо не било забранено: политици, пълководци, философи, богове и самата публика.

Всяко лято Атинският и Епидавърски фестивал поставя комедия на Аристофан в античния театър, а гръцката публика още се залива от смях на шеги за данъци и политици на 2400 години. Постановката на „Птици“ на Каролос Кун през 1959 г. предизвиква скандал в Атина, а после триумфира в чужбина, и неговият Художествен театър превръща Аристофан в модерен класик. Думата Νεφελοκοκκυγία се използва на гръцки за всеки фантастичен проект, а Λυσιστράτη се е превърнала в символ на женския протест по целия свят. Платон прави Аристофан персонаж в Συμπόσιον („Пир“), където той разказва мита за първите хора, разсечени на две и търсещи другата си половина — история, която този сайт преразказва. Откъси от „Птици“ и „Облаци“ се четат в гръцките училища, а прилагателното „αριστοφανικός“ (аристофановски) още описва всяка хаплива, безсрамна политическа сатира.

• Платон слага в устата му реч в „Пир“: мита, че хората някога са били двойни същества, разсечени наполовина от Зевс, и че любовта е търсенето на изгубената ни половина.
• В „Облаци“ Сократ казва „ἀεροβατῶ καὶ περιφρονῶ τὸν ἥλιον“: на старогръцки „περιφρονῶ“ означавало „съзерцавам“, но на новогръцки означава „презирам“, затова днес стихът звучи като „презирам слънцето“.
• „Жаби“ е единствената известна ни антична комедия, на която с гласуване на града е дадено второ представление.
• Сократ седял в публиката на „Облаци“; по-късен анекдот твърди, че станал прав, за да могат присъстващите чужденци да видят кого осмиват.