Елия Евдокия

Евдокия е родена около 400 с име Атинаида. По-късният историк Евагрий посочва Атина за родина и баща ѝ Леонтий за учител. Владеенето на епическия гръцки показва сериозно литературно образование. Хрониките добавят драматични подробности към пристигането в двора; не всеки епизод е сигурен факт. Приема християнството и името Евдокия преди брака с Теодосий II през 421; получава титла Августа през 423.

През 438–439 пътува до Светите земи през Антиохия. Евагрий съобщава, че завършва там реч с преработен Омиров стих за родство с публиката. В началото на 440-те се мести от Константинопол в Йерусалим; датата и обстоятелствата са спорни. Остава имперска благодетелка и активна в религията, включително споровете след Халкидон през 451. Умира през 460. Животът ѝ свързва класическо образование, християнска литература и имперско покровителство.

Поезията на Евдокия показва срещата на класическо образование и християнство в думите. Омировите центони преразказват библейски епизоди с пренаредени стихове и части от Илиада и Одисея. Литературният пъзел дава нов контекст и говорител на познат език. Преданието включва предходна работа на Патрикий и няколко версии; не всеки стих е сигурно неин.

Поемата за Киприан и Юста превръща християнски разказ в гръцка епика. Магьосникът, обръщането и твърдата героиня са религиозна история, не документална биография. Части са запазени; Фотий описва изгубени. Свързан с Евдокия стихотворен надпис в баните Хамат Гадер възхвалява горещите извори. Литературният гръцки служи на Библия, житие и обществена баня. В Антиохия стихът за родство свързва с гражданите. Древният език изисква помощен превод; текстът B1 тук е новогръцки.

Евдокия позволява да следим гръцкия през времето, без да отъждествяваме древен и нов. Отворете Църковна история на Евагрий 1.20 и намерете предадения стих с Ὑμετέρης. Прочетете нашата съвременна версия: Λέω πως είμαι από τη δική σας γενιά και το δικό σας αίμα. Сравнете αἵματος с αίμα и кажете произход всекидневно: Η καταγωγή μου είναι από την Αθήνα. Свържете на карта Атина, Константинопол и Йерусалим с από и στην. Запазеният текст среща полезни новогръцки фрази; оригиналът остава късноантична литература.

• Първото име е Атинаида, Евдокия е християнското имперско име.
• Центонът пренарежда стари стихове в нова поема.
• Евагрий предава антиохийския цитат като адаптация на Омир.