Джени Мастораки

Джени Мастораки е родена в Атина на 21 февруари 1949 г. Между 1967 и 1972 г. учи византийска и средновековна литература в Атинския университет. Ранните ѝ текстове се появяват по време на военната диктатура и принадлежат към литературното съзвездие, наречено поколение на 70-те. Тези млади автори оспорват наследения обществен език и условности, без да споделят единна програма или единен поетичен глас.

През 1971 г. нейни стихове влизат в „Антиантологията“ на Димитрис Ятропулос. Първата стихосбирка Διόδια („Пътни такси“) излиза в Kedros през 1972 г., след като творбите привличат Янис Рицос и издателката Нана Калианеси. Рицос избира заглавието. Приживе следват още три поетични книги, последната — Μ’ ένα στεφάνι φως („С венец от светлина“) през 1989 г. Наред с поезията преводът става постоянна професионална и творческа работа, обхващаща романи, театър и детска литература.

За първи път чете Селинджър през 1968 г., превежда „Спасителят в ръжта“ през 1977 г. и се връща с нова версия през 2014 г. Превежда също Канети, Бьол, Клайст, Лорка и Пинтър. Министерството на културата ѝ присъжда Голямата литературна награда за 2020 г., обявена през юли 2021 г. Умира на 30 юли 2024 г.; издания и архивни предавания продължават да обновяват срещите с творчеството ѝ.

Διόδια („Пътни такси“, 1972) оспорва чрез кратки стихотворения изтъркания език и допусканията на следвоенното общество. Το σόι („Родата“, 1978) пренася въпросите в семейството: обич, закрила и власт невинаги се съчетават удобно. Училищно антологизираното стихотворение Περίληψη („Резюме“) превръща майчината закрила в тревожни образи на сън, сънища и затваряне. Говорещият е поетична конструкция, не прозрачен семеен документ.

Ιστορίες για τα βαθιά („Истории от дълбините“, 1983) разширява ролята на мита, наследените разкази и близкото до прозата движение. Μ’ ένα στεφάνι φως („С венец от светлина“, 1989) продължава напрегнат разговор с поетичната традиция, включително Соломос. Промени на формата и ритъма свързват привидно всекидневния език с по-мрачни и нестабилни светове. Четирите сборника са компактно, но променящо се творчество.

Преводът дава друго поле на вниманието към гласа. Връщайки се към Селинджър, Мастораки преосмисля жаргона и заглавието, без да вкаменява предишния превод. През април 2026 г. Agra издава Κι όλα τα κακά σκορπά... („И разпръсва всички злини...“), самостоятелно посмъртно издание на текст, написан през 2001 и публикуван в списание през 2002 г., с послеслов от Дионисис Капсалис. То разширява диалога между проза, страх, мит и поетичен ритъм.

Мастораки остава в училищните антологии, театралните преводи и записите на ЕРТ с нейни четения. Започнете със заглавието Το σόι („Родата“) и потърсете Речника на общия новогръцки език в портала на Центъра за гръцки език. Сравнете το σόι с οι συγγενείς: и двете могат да означават роднини извън едно домакинство, но σόι има по-фамилиарен разговорен тон. Напишете Την Κυριακή θα δω τους συγγενείς μου, после заменете именната група с το σόι μου. Кажете пред кого бихте употребили всяко изречение. Упражнението за B1 изследва регистъра — основен въпрос в преводите ѝ; цялото стихотворение изисква още помощ за образите и контекста.

• Янис Рицос избира заглавието на първата стихосбирка Διόδια.
• Превежда романа на Селинджър през 1977 и отново през 2014 г.
• Голямата литературна награда за 2020 г. е обявена през юли 2021 г.