Стратис Миривилис

Евстратиос Стаматопулос е роден на 30 юни 1890 г. в Сикаминея, село на северния бряг на Лесбос, който тогава все още е част от Османската империя. Заминава за Атина да учи право и литература, но през 1912 г., когато избухват Балканските войни, постъпва доброволец в армията. Воюва в Балканските войни, на Македонския фронт през Първата световна война, където е ранен, и в Малоазийския поход от 1919–1922 г. Десет години войнишки живот му дават неговата тема.

Завърнал се в Митилини след Малоазийската катастрофа, той основава и редактира вестник Καμπάνα („Камбана“) и публикува в него с продължения военния дневник, който се превръща в Η ζωή εν τάφω. Първото издание е отпечатано в Митилини през 1924 г.; разширеното атинско издание от 1930 г. го прави известен за една нощ. През 1932 г. се премества със семейството си в Атина и живее от журналистика, като през следващите четиридесет години публикува романи, разкази и вестникарски рубрики. Работи в гръцкото национално радио, председател е на Националното дружество на гръцките писатели, а през 1958 г. е избран за член на Атинската академия.

От самото начало на кариерата си пише под псевдонима Миривилис. Антивоенният му роман е забранен по време на диктатурата на Метаксас и отново по време на германската окупация. Умира в Атина на 19 юли 1969 г., но сърцето му остава в Сикаминея, чиито скали, рибарски лодки и маслинови горички изпълват всяка написана от него книга.

Η ζωή εν τάφω („Живот в гроба“, 1924, окончателен вид 1930) е представен като тетрадките на сержант Антонис Костулас, намерени след смъртта му на фронта в Македония и писани за жената, която обича. В кратки, живи глави той описва окопите край Битоля (Монастир), калта и въшките, газовите атаки, славяноезичните селяни, които подслоняват войниците, и бавната загуба на вяра във войната. Заглавието идва от разпетъчното песнопение «Ἡ ζωὴ ἐν τάφῳ» („Животът в гроба“), а гробът е окопът. Книгата остава най-силната гръцка творба за Първата световна война.

Η δασκάλα με τα χρυσά μάτια („Учителката със златните очи“, 1933) продължава историята в мирно време: един войник се завръща на Лесбос и се влюбва във вдовицата на загиналия си другар. Действието на Η Παναγιά η Γοργόνα („Богородица Русалка“, 1949) се развива в рибарско село по образа на Скала Сикаминеас, където бежанци от Мала Азия изграждат нов живот около мъничък параклис върху скала; иконата в него показва Дева Мария с опашка на русалка. Трите романа обикновено се четат като трилогия за войната и нейните последици. Повестта Ο Βασίλης ο Αρβανίτης („Василис Арванитина“, 1943) рисува горд, жесток и притегателен селски силен мъж. Миривилис издава и сборници с разкази – Το πράσινο βιβλίο („Зелената книга“), Το γαλάζιο βιβλίο („Синята книга“) и Το κόκκινο βιβλίο („Червената книга“), чиито цветове се превръщат в негова запазена марка. Прозата му е пищна и чувствена, вкоренена в островния диалект, с дълги описания на светлината и морето.

Страници от Η ζωή εν τάφω присъстват в гръцката училищна христоматия, а романът се препрочита всеки път, когато гърците спорят за войната и мира; преведен е на английски и на много други езици. Отидете в Скала Сикаминеас на Лесбос: параклисът на Панагия Горгона наистина стои върху скала в пристанището, а старата черница, под която Миривилис обичал да седи и да пише, η μουριά του Μυριβήλη, все още хвърля сянка върху една таверна край водата. Къщата му в Сикаминея е отбелязана, а улици в Митилини и Атина носят неговото име. Заглавието Η ζωή εν τάφω се е превърнало в самостоятелен израз, който журналистите използват за всеки живот, прекаран в дупка, а Η Παναγιά η Γοργόνα е дала на острова един от най-известните му образи.

• Заглавието Η ζωή εν τάφω е първият стих на разпетъчния плач, който се пее във всяка гръцка църква; романът го превръща в описание на окопите.
• Служи като войник около десет години – от Балканските войни през 1912 г. до отстъплението от Мала Азия през 1922 г.
• Трите му сборника с разкази са наречени просто на цветове: зелено, синьо и червено.
• Параклисът от Η Παναγιά η Γοργόνα съществува: поклонници и туристи и днес се изкачват на скалата в Скала Сикаминеас, за да го видят.