Антоанета Ангелиди

Антоанета Ангелиди учи архитектура в Националния технически университет в Атина и завършва през 1973 г. После се премества в Париж, изучава режисура и монтаж в IDHEC и теория на киното при Кристиан Мец. Пътят ѝ към киното свързва предишното занимание с живопис с въпроса как линии, оси и подредби създават значение. В по-късно интервю описва откритата приемственост между живопис, архитектура и кино.

Първият ѝ пълнометражен филм се появява през 1977 г. Между киното и визуалните изкуства развива феминистка експериментална практика, в която образите и звуците не са длъжни да следват традиционен сюжет. Механизмите на съня стават метод на композиция, а не просто тема за илюстриране. Живопис, предмети, инсталации и пърформанс продължават редом с филмите, разширявайки изследването на пространството и мястото на зрителя.

Ангелиди преподава режисура дълги години в катедрата по кино на Солунския Аристотелов университет. Вече е пенсионирана от тази длъжност. Солунският фестивал почита цялостния ѝ принос през 2005 г., а Prismatic Ground ѝ връчва Ground Glass Award през 2024 г. Отличията свързват продължителна художествена работа с публики извън Гърция; преподаването предава на млади режисьори въпроси за конструкцията, анализа и личния поглед.

Idées Fixes / Dies Irae (1977), известен и като Παραλλαγές στο ίδιο θέμα, „Вариации върху същата тема“, разглежда образи на женското тяло в модерното изкуство. Произведен във Франция, използва френски и гръцки. Преработени образи и звуци на речта стават част от размисъл за представянето, вместо просто да илюстрират история.

Τόπος, „Място“ (1985), изгражда съноподобен праг между живот и смърт. Самоличността на жена се разпръсква между други фигури; гласове и спомени преминават обичайните времеви граници. Режисьорката описва пространството като активно присъствие, подчертавайки композицията и отношенията между телата. Οι ώρες – Μια τετράγωνη ταινία, „Часовете — Квадратен филм“ (1995), проследява Спендо, която пресъздава живота си. Паметта е променлива конструкция, с кръгово време срещу квадратна организация.

Κλέφτης ή η Πραγματικότητα, „Крадец или реалност“ (2001), предлага три версии на един ден през различни герои и гледни точки. Последните три пълнометражни филма са на гръцки, но разбирането на експерименталната им форма изисква повече от разпознаване на диалога. Повторението, кадрирането, звукът и промените в перспективата канят активен зрител. Предметът остава същият, а значението се променя според позицията или връзката с друг образ.

Ангелиди разширява гръцката филмова култура с феминистка практика, която разглежда образите като построени отношения. Това свързва визуалното внимание с описанието на новогръцки. След адаптирания аудиотекст нарисувайте правоъгълник и поставете вътре два малки предмета. Опишете единия като μπροστά από другия и назовете светла или тъмна област. Преместете предмет навън и обяснете промяната с τώρα и επειδή. Накрая сравнете подредбите на глас. Упражнението следва интереса ѝ към композицията, без да копира филмова сцена. Развива пространствени изрази, съгласуване на прилагателни и обосновано описание, без да изисква разбиране на цял експериментален филм.

• Дипломата ѝ по архитектура е от 1973 г.
• Четирите пълнометражни филма излизат през 1977, 1985, 1995 и 2001 г.
• Филмът от 1977 г. е на френски и гръцки; следващите три са на гръцки.
• Prismatic Ground я отличава през 2024 г.