Симонид Кеоски

Симонид идва от остров Кеа, наричан в древните извори и Кеос. Животът му традиционно се поставя около 556–468 г. пр.Хр., между късната архаична епоха и Персийските войни. Историите на гръцката литература свързват кариерата с Атина, Тесалия и Сицилия, където владетели и богати покровители подкрепят поети и публични изпълнения. Творчеството принадлежи на свят, в който песента може да възхвали покровител, да отбележи победа или да даде публична форма на скръбта. Латинското Simonides и гръцкото Σιμωνίδης назовават един и същ кеоски поет.

Запазените свидетелства са неравномерни. Платон изрично представя песен до Скопас, а Диодор цитира стихотворение за мъртвите при Термопилите. Пасажите доказват разнообразна поетична слава, но не дават непрекъснат разказ за пътувания и преживявания. По-късни автори го превръщат и в герой на запомнящи се истории. Цицерон разказва как уж разпознал жертви след срутване на пиршествена зала, помнейки местата им на масата, и свързва това с трениране на паметта. Това е по-късна литературна традиция, не съвременен запис. Биография и репутация идват от различни свидетелства: запазени стихове, антична дискусия и много по-късни разкази.

Поезията на Симонид оцелява главно във фрагменти, цитирани от други автори. Съвременните издания обозначават много от тях с номера. Фрагмент 542 PMG, песента за Скопас, обсъжда трудността да станеш истински добър. В диалога Πρωταγόρας (Протагор) на Платон говорещите спорят за възможно противоречие, отчасти различавайки ставането добър и това да си добър. Тълкуването е част от философски диалог, не пряко обяснение на поета. Фрагмент 521 PMG, предаден от Стобей, предупреждава за несигурността на човешката съдба.

Пасажът, обикновено наричан Δανάη (Даная), фрагмент 543 PMG, показва майка и дете в морето. Тревожната реч на Даная контрастира със спящия малък Персей; сцената е митична. Възхвалата на мъртвите при Термопилите, фрагмент 531 PMG, превръща скръбта в трайна памет. Диодор я цитира изрично като Симонидова творба. Тя е различна от известната спартанска епитафия, адресирана до странник. Херодот предава последната, без да назовава Симонид като автор; свързва го специално с надписа за гадателя Мегистий. Разликата има значение: голямата по-късна слава не прави всяка прочута епиграма сигурно негова. Възхвала, плач и размисъл остават видими във фрагментите.

Симонид остава достъпен в гръцки антологии, у Платон и в паметта за Термопилите. Започнете с краткия цитат и нашата новогръцка версия. B1 се отнася до адаптирания текст, не до самостоятелно овладяване на древното стихотворение. Сравнете две оригинални изречения: Είμαι αρχάριος στα ελληνικά (Начинаещ съм по гръцки) и Με την εξάσκηση γίνομαι πιο άνετος (С упражнения ставам по-уверен). Първото описва състояние, второто — промяна. Изберете малка езикова цел и обяснете как ще упражнявате. Задачата се вдъхновява от разграничението в диалога, без да приписва на Симонид съвети за учене на езици.

• Кеос е островът, днес обикновено наричан Кеа.
• Платон цитира песен на Симонид до Скопас.
• Фрагментът Даная показва митични майка и дете.
• Авторството на спартанската епитафия е по-несигурно от популярните преразкази.