Костас Кариотакис

Кариотакис е роден на 30 октомври 1896 г. в Триполи, на Пелопонес. Баща му е строителен инженер и работата му мести семейството от град на град: Лефкада, Аргостоли, Лариса, Каламата, Атина, Ханя. Учи право в Атина, завършва през 1917 г. и за кратко опитва да работи като адвокат, но скоро постъпва на държавна служба, където остава до края на живота си, назначаван в префектури в Солун, Сирос, Арта, Атина и другаде. Мрази работата си и го казва в стиховете си.

През 1922 г. се запознава с поетесата Мария Полидури, която работи в същата служба в Атина. Връзката им е кратка и мъчителна; тя по-късно пише едни от най-страстните любовни стихове на гръцки, много от тях за него, и умира от туберкулоза през 1930 г. Кариотакис е и синдикален активист на държавните служители, което не помага на кариерата му.

В началото на 1928 г. е преместен за наказание в Превеза, малко градче в северозападна Гърция. Пристига през юни и издържа едва месец. На 20 юли се опитва да се удави и по собствените му думи се бори с вълните десет часа, преди да се откаже. На следващия ден, 21 юли 1928 г., купува револвер и се застрелва под един евкалипт край брега. Бележката в джоба му, днес прочута, завършва с подигравателен съвет към всеки, който умее да плува, да не опитва да се дави.

Кариотакис издава само три стихосбирки: Ο πόνος του ανθρώπου και των πραγμάτων (Болката на човека и на нещата, 1919), Νηπενθή (Непента, 1921) и Ελεγεία και Σάτιρες (Елегии и сатири, 1927). Ранните книги са меланхолични по модата на времето; последната е тази, която има значение. Елегиите ѝ говорят за живот, който вече се е провалил, с глас едновременно нежен и ироничен: «Είμαστε κάτι ξεχαρβαλωμένες κιθάρες» (Ние сме няколко раздрънкани китари), така започва стихотворението Είμαστε κάτι… (Ние сме няколко…). В Ιδανικοί αυτόχειρες (Идеални самоубийци) той описва хора, които грижливо планират смъртта си, а после, в последния ред, я отлагат.

Сатирите насочват същата горчивина навън. Δημόσιοι υπάλληλοι (Държавни служители) показва чиновници, които бавно се износват в кабинетите си като колони; Μικρή ασυμφωνία εις Α μείζον (Малко несъзвучие в ла мажор) осмива модния поет Милтиадис Малакасис. Стилът му е традиционен по форма, с рима и строг размер, но езикът е всекидневен, а образите идват от модерния живот: трамваи, пишещи машини, кафенета, аптеката. Πρέβεζα, написано в последните му седмици, изброява гаргите по черните стени, полицая, който претегля недостигаща дажба, оркестъра, който свири в неделя, спестовна книжка с първа вноска от трийсет драхми, и завършва с мисълта, че ако поне един от жителите умре от отвращение, всички ще се забавляват на погребението. Превежда и френски поети като Бодлер и Верлен, чието влияние минава през цялото му творчество.

Кариотакис е единственият поет в гръцката училищна антология, когото тийнейджърите обикновено приемат за свой; Πρέβεζα, Ιδανικοί αυτόχειρες и Μικρή ασυμφωνία се четат и учат наизуст в лицея. Тонът му е имитиран толкова широко след 1928 г., че критиците измислят думата καρυωτακισμός (кариотакизъм) за мрачни стихове в неговия маниер, термин, който се използва и днес. Стиховете му са поставени на музика от много композитори: започнете с албума на Лена Платонос Καρυωτάκης (1982) и потърсете операта на Микис Теодоракис за него. Телевизионен сериал Καρυωτάκης е излъчен по ERT през 2009 г. В Превеза паметник отбелязва мястото, където е умрял, а името му носят улици в Триполи, Атина и Превеза. Когато гърците въздишат за собствената си държавна администрация, обикновено някой го цитира.

• Предсмъртната му бележка завършва с послепис, който съветва всеки, който умее да плува, никога да не опитва самоубийство в морето: той току-що е прекарал десет часа, без да успее да се удави.
• Любовните стихове на Мария Полидури, посветени на него, след смъртта и на двамата се превръщат в нещо като национален трагичен роман; двамата често се четат заедно в училище.
• Наказан е с преместването в Превеза отчасти заради дейността си в синдиката на държавните служители.
• Една от сатирите му е отправена към Статуята на свободата в Ню Йорк, «που φωτίζει τον κόσμο» (която осветява света); той никога не стъпва в Америка.