Живот
Анна Синодину е родена в Лутраки през 1927 г. и завършва драматичната школа на Националния театър през 1950 г. Сред първите ѝ професионални ангажименти е трупата на Марика Котопули. През 1954 г. следва договор с Националния театър — ансамбъл, в който игра, превод, движение и музика изграждат представянето на класическата драма.
През 1955 г. играе Поликсена в Еврипидовата Εκάβη (Хекуба) при откриването на фестивала в Епидавър. Катина Паксину е Хекуба, а режисьор е Алексис Минотис. На следващата година Синодину поема главната роля в Софокловата Αντιγόνη (Антигона), отново под негово ръководство. Това са съвременни постановки, които чрез гръцки преводи предават античните конфликти на тогавашната публика. Репертоарът ѝ включва и комедия, по-нови гръцки и чужди текстове.
През 1964 г. основава Ελληνική Σκηνή (Гръцка сцена). Трупата открива театъра Ликавитос през 1965 г., проект с архитекта Такис Зенетос и Гръцката национална туристическа организация. Цензурата на военната диктатура прекъсва начинанието през 1967 г. Синодину се връща на сцената през 1972 г. и продължава да играе; през 1991 г. е Хекуба в Τρωάδες (Троянки). Умира през 2016 г., оставяйки път, който свързва интерпретацията със създаването на театрален дом.
Творчество
Ролите на Синодину разкриват различни драматични напрежения. Като Поликсена в Εκάβη (Хекуба, 1955) тя играе млада жена пред жертвоприношение, в постановка с Катина Паксину в главната роля. В Αντιγόνη (Антигона, 1956) е в центъра на сблъсък между власт и дълг. Гръцкият превод на Янис Грипарис и режисурата на Алексис Минотис осигуряват рамката; актрисата трябва да направи конфликта чуваем и телесно осезаем.
Собствената ѝ трупа разширява местата за тази работа. На Ликавитос през 1965 г. програмата включва Εκκλησιάζουσες (Жените в народното събрание) на Аристофан, режисирана от Минос Воланакис, и Антигона с режисьор Йоргос Севастикоглу. Комедия и трагедия споделят нова открита сцена над Атина. Същата есен тя изпълнява и главната роля във възстановка на Σίβυλλα (Сибила) от Ангелос Сикелианос в Националния театър на Северна Гърция.
Завръщайки се към Еврипид като Хекуба в Τρωάδες (Троянки, 1991), описва актьорите като изпълнители на човешки и божествени страдания, които търсят справедливост. Интервюто свързва представяне и тълкуване: гласът носи несъгласие, скръб и въпрос до публиката.
Наследство в днешна Гърция
Наследството на Синодину включва запомнящи се роли и усилията да даде на гръцкия театър още един открит дом. Работата ѝ насочва вниманието към речта като действие между хората. Чуйте адаптирания новогръцки текст и кажете Θα έρθεις αύριο първо като твърдение, после като въпрос. Запазете думите и забележете променената интонация. Повторете с ударение върху αύριο, така че времето да стане важният детайл. Оставете кратка пауза между вариантите и попитайте партньор кой очаква отговор. Това всекидневно упражнение развива слушане, ясно произнасяне и внимание към смисъла, предаван чрез гласа, с вдъхновение от актьорския занаят.
Знаете ли, че…?
- Родена в Лутраки през 1927 г.; починала през 2016 г.
- Завършва школата на Националния театър през 1950 г.
- Основава Гръцка сцена през 1964 г.; трупата открива Ликавитос през 1965 г.
- Датите на творбите са години на представления, а не на написване на античните текстове.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Εκάβη — Πολυξένη | Хекуба — Поликсена (представление) | 1955 |
| Αντιγόνη — Αντιγόνη | Антигона — главна роля (представление) | 1956 |
| Σίβυλλα — Σίβυλλα | Сибила — главна роля (възстановка) | 1965 |
| Τρωάδες — Εκάβη | Троянки — Хекуба (представление) | 1991 |
Един ред за запомняне
Οι ηθοποιοί αναπαριστούμε τα πάθη των θεών και των ανθρώπων, τις διαμάχες και ψάχνουμε να βρούμε πού είναι το δίκιο.
Oi ithopoioi anaparistoume ta pathi ton theon kai ton anthropon, tis diamaches kai psachnoume na vroume pou einai to dikio.
Ние, актьорите, представяме страданията на боговете и хората, раздорите, и търсим къде е справедливостта.
