Фрида Ляпа

Фрида Ляпа е родена в Месини през 1948 г. През 1965 г. постъпва да учи литература в Атинския университет и участва в студентското движение. През 1968 г., при военната диктатура, е арестувана и затворена; присъдата води и до изключване от университета. Формирането ѝ съчетава литературни интереси, политически опит и задълбочено общуване с филмите.

През 1972 г. работи като скриптър в Το προξενιό της Άννας (Годежът на Анна) на Панделис Вулгарис. Същата година режисира Μετά σαράντα μέρες (След четиридесет дни). През 1973 г. заминава да учи кино в Лондон и се връща в Гърция през 1974 г. Следват други филми, критика и работа в редакционния съвет на Σύγχρονος Κινηματογράφος (Съвременно кино). Писането за кино и създаването му се развиват заедно.

Първият ѝ пълнометражен филм излиза през 1981 г., следван от тези през 1986 и 1991 г. Телевизията е друго поле, включително документални филми за ERT. Портретът на Алки Зеи от 1985 г. следва спомените на писателката и връзката с книгите ѝ. Ляпа пише също поезия и проза. Умира през 1994 г. Различните форми на наследството ѝ заслужават общ поглед отвъд пълнометражните творби.

Μια ζωή σε θυμάμαι να φεύγεις (Цял живот те помня как си тръгваш, 1977) следва лява журналистка и актьор, напуснал театъра, в Атина след диктатурата. Четиридесет и четирите минути свързват интимната връзка с политическо разочарование и творческа несигурност. Гръцката филмотека описва поколение работещи жени между обществени ангажименти и личен живот.

Οι δρόμοι της αγάπης είναι νυχτερινοί (Пътищата на любовта са нощни, 1981) се съсредоточава върху две сестри и завръщащия се братовчед. Апартамент с изглед към лятно кино свързва затворения дом с друг екран. В тогавашно интервю Ляпа обяснява, че оставя някои сънища като устен разказ. Думите ѝ за поетически и реалистични елементи се отнасят до езика и произнасянето на гръцките диалози.

Ήταν ένας ήσυχος θάνατος (Беше тиха смърт, 1986) и Τα χρόνια της μεγάλης ζέστης (Годините на голямата жега, 1991) завършват пълнометражното ѝ творчество. Документалните филми изискват друго внимание. В Γυναικεία πορτραίτα: Άλκη Ζέη (Женски портрети: Алки Зеи, 1985) детството и театърът при Окупацията срещат разказа за писането. Литературата е преживяна практика, обяснена от авторката, а не само материал за екранизация.

Кинозала в Склад D в Солун носи името на Ляпа. Съхраняването позволява ново изучаване: Гръцката филмотека възстановява Μια ζωή σε θυμάμαι να φεύγεις в 4K, а ERT документира телевизионната работа.

За B1 дейност с подкрепа отворете Γυναικεία πορτραίτα: Άλκη Ζέη в архива на ERT. Чуйте кратък откъс с езикова помощ и намерете детски спомен и информация за писането. Гръцкото описание дава контекст. После разкажете свой спомен с три насоки: πού, „къде“; με ποιον, „с кого“; τι έκανα, „какво правех“. Адаптираният текст дава модел. Поетическите диалози на пълнометражните филми остават отделно, по-взискателно слушане.

• През 1972 г. е скриптър в Годежът на Анна.
• Възстановеният филм от 1977 г. е 44 минути, не пълнометражен.
• Портретът на Алки Зеи за ERT от 1985 г. свързва детски спомени със създаването на книги.