Мария Кирдзаки

Мария Кирдзаки е родена в Кавала през 1948 г. Учи средновековна и новогръцка филология в Солунския Аристотелов университет, после се установява в Атина. Ранната ѝ стихосбирка Σιωπηλές κραυγές (Безмълвни викове) излиза в Кавала през 1966 г. Градът и запомнените му гласове се връщат в писането.

Οι λέξεις (Думите, 1973) и Ο κύκλος (Кръгът, 1976) откриват периода, събран по-късно в общ том. Следват Η γυναίκα με το κοπάδι (Жената със стадото, 1982), Ημέρια νύχτα (Опитомена нощ, 1989), Σχιστή οδός (Разцепен път, 1992), Μαύρη θάλασσα (Черно море, 2000) и Λιγοστό και να χάνεται (Малко, и изчезващо, 2002). Στη μέση της ασφάλτου (По средата на асфалта), от 2005 г., събира стихове от 1973–2002 г.

Работи в Трета програма на Гръцкото радио и професионално редактира езика и типографията на книги. Превежда Greek на Стивън Бъркоф, поставена от Morfes в театър Embros, и преподава език в драматичната му школа. Писмената точност среща устното изпълнение. Умира през 2016 г., оставяйки стихове, записи и постоянен интерес към онова, което гласът може да носи.

При Кирдзаки говоренето рядко е лесно. Гласът среща страх, насилие, желание или трудност да достигне другия. Думите изглеждат наранени или недостатъчни, но стихотворението търси контакт. Повторението и прякото обръщение придават на много пасажи напрежението на реч пред слушател.

В ранните сборници обществената история влиза в интимния опит. Диктатурата е част от свят с ограничени гласове и трудно доверие. По-късните стихове използват митове и драматични фигури, без да губят телесната сила. Говорещата жена не е просто илюстрация на древен разказ: познатите истории изпитват власт, копнеж и уязвимост.

Ας μιλήσουμε (Нека поговорим) от Думите свързва покана за говорене с образи на страх и смърт. Привидният завой към оптимизъм пази горчив подтекст. Затова тонът е важен: една фраза звучи приветливо, настойчиво или наранено. Авторските записи позволяват да чуем паузи, темпо и акценти. Радиото и театърът участват в това изследване на езика като събитие между хора.

Авторският архив пази стихове, ръкописи и записи на собственото ѝ четене. Започнете с Нека поговорим и адаптирания гръцки текст. Подчертайте глаголите след ας и създайте две общи предложения: ας ανοίξουμε το παράθυρο и ας καθίσουμε δίπλα. Прочетете топло, после нетърпеливо, забелязвайки ефекта на гласа. Напишете четири реплики: единият предлага действие, другият се съгласява или предлага друго. Това всекидневно упражнение развива предложения и отговори на гръцки. Върнете се към стихотворението и помислете защо поканата му е по-тревожна от обикновен разговор.

• Работи по езиковата и типографската редакция на книги.
• Преподава език в драматичната школа Embros.
• Томът от 2005 г. събира стихове от 1973–2002 г.