Апостолос Калдарас

Калдарас е роден на 7 април 1922 г. в Трикала, Тесалия, в същата година, в която Малоазийската катастрофа изпраща над един милион гръцки бежанци на континента – съвпадение, което по-късно ще превърне в музика. Научава бузуки като момче, когато то все още е инструмент на бедните и на подземния свят на ребетико, учи в агрономическия факултет на Солунския университет и по време на окупацията става професионален музикант. Първите му записи са от 1946 г.

Израства като музикант по време на германската окупация и Гражданската война, най-тежкото десетилетие в новата гръцка история, и ранните му песни носят тази тежест: глад, нощ, раздяла, майки, които чакат синове в затвора или в изгнание. От края на 40-те години песните му се записват от водещите изпълнители на ребетико и лаико и той става един от най-уважаваните композитори от поколението след Маркос Вамвакарис и Василис Цицанис. За четири десетилетия написва стотици песни.

В началото на 70-те години, в разгара на диктатурата, той се захваща с по-голям проект заедно с текстописеца Питагорас Папастаматиу: цял албум за бежанците от Мала Азия. Той му донася нова, по-млада публика и е решаваща първа стъпка за една млада певица – Харис Алексиу. Калдарас умира в Атина на 8 април 1990 г., ден след 68-ия си рожден ден.

Калдарас пише на езика на ребетико, на зейбекико и хасапико, на бузукито и багламаса, но песните му вече излизат извън малкия свят на хашишните свърталища, към широката народна песен на 50-те години. Νύχτωσε χωρίς φεγγάρι („Нощта падна без луна“, 1947) описва млад мъж, който не може да заспи в дълбокия мрак; написана е в годините на Гражданската война и много слушатели чуват в нея съдбата на затворниците и заточениците. За първи път е записана през 1947 г. от Стела Хаскил, а през 1951 г. Манос Хадзидакис я включва в пиановия си цикъл Έξι λαϊκές ζωγραφιές („Шест народни картини“).

Шедьовърът му е Μικρά Ασία („Мала Азия“, 1972) по текстове на Питагорас Папастаматиу и с гласовете на Харис Алексиу и Йоргос Даларас. Издаден петдесет години след катастрофата от 1922 г., той е цикъл от песни за изгубените градове на Йония, горящата Смирна, бягството през Егейско море и тежкия нов живот на бежанците в Гърция. Музиката съчетава ребетико от Пирея с по-меките, източни багри на музиката, която бежанците донасят със себе си. Албумът се продава в огромни тиражи и остава един от великите концептуални албуми на гръцката популярна музика. Следват през 1973 г. Βυζαντινός Εσπερινός („Византийска вечерня“), отново в изпълнение на Даларас, и през 1977 г. Οι ξεριζωμένοι („Изкоренените“).

Започнете с Νύχτωσε χωρίς φεγγάρι: записвали са я десетки певци, от старите гласове на ребетико до Йоргос Даларас и по-млади артисти, и ще я чуете във всяка таверна с жива музика. После слушайте албума Μικρά Ασία от начало до край, най-добре с текстовете, и ще научите за 1922 г. колкото от учебник по история. За Харис Алексиу, тогава начинаеща, това е една от плочите, които ѝ създават име. В Трикала, където израства, го помнят като големия музикант на града. Страниците на сайта за Цицанис и Вамвакарис показват света, от който идва.

• Роден е през 1922 г., годината на Малоазийската катастрофа, и петдесет години по-късно написва най-известния албум за нея.
• Μικρά Ασία излиза през 1972 г., по време на диктатурата, и е една от първите плочи на Харис Алексиу.
• Νύχτωσε χωρίς φεγγάρι е записана от толкова много певци, че много гърци я смятат за народна песен.