Живот
Касиани живее в Константинопол през IX век, столицата на Византия. Ръкописите я наричат Касия, Икасия и с други форми; Касиани е познато в новогръцкия. Точната рождена дата не е установена. Учените я поставят в началото на века; академичната просопография посочва смърт преди 867 г. Става монахиня и игуменка, свързана с константинополски манастир. Творбите показват образование в библейския език и християнската литература.
Житейските разкази са по-точни, отколкото позволяват доказателствата. Късни хроники я свързват с избор на императорска невеста и остроумен отговор на Теофил. Известният епизод е предаден разказ, не сигурно документиран разговор; не обяснява всички решения. По-здрава основа е богослужебната поезия, съхранена с името ѝ в ръкописи и отчасти в църковни книги. Значението ѝ е в това продължаващо текстово присъствие. Пътят ѝ напомня и за женското участие във византийската религиозна литература.
Творчество
Касиани пише за култура, която чете, запомня и пее поезия. Κύριε, ἡ ἐν πολλαῖς ἁμαρτίαις περιπεσοῦσα γυνή (Господи, жената, изпаднала в много грехове) представя библейска жена, търсеща милост. Плачът в първо лице е драматичен глас, не изповед на авторката. Сълзи, нощ и море оформят молитвата. Цитатът моли сълзите да бъдат приети; δάκρυα и днес означава сълзи.
Коледният Αὐγούστου μοναρχήσαντος (Когато Август управляваше сам) свързва империята с християнското Въплъщение. Химните за митаря и фарисея разглеждат смирение и самохвалство. Авторството е важно: не всички стихове с нейното име са сигурно нейни; светските епиграми също пораждат въпроси. Съвременен запис не пази непременно оригиналната мелодия: същите думи имат различни музикални версии. Четирите избрани химна са от репертоара на IX век; отделните дати и редът на създаване са неизвестни.
Наследство в днешна Гърция
В Гърция мнозина познават Касиани от химна във вторник вечерта на Страстната седмица, в службата за Велика сряда. Слушайте в църква или запис, следейки печатния гръцки текст. Започнете с цитата: разпознайте δάκρυα, сравнете старото δέξαι със съвременното δέξου. Намерете същите думи в две версии и чуйте как мелодията разтяга сричка. Съвременният преразказ улеснява средновековния синтаксис. Упражнението свързва познати думи със стар езиков регистър и разграничава поема, герой и по-късна музика.
Знаете ли, че…?
- Името ѝ е запазено в различни ръкописни изписвания.
- В известния химн говори библейска жена.
- Датите на отделните избрани химни са неизвестни.
- По-късните версии не повтарят една средновековна мелодия.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Αὐγούστου μοναρχήσαντος | Когато Август управляваше сам | 9th c. (undated) |
| Παντοκράτορ Κύριε, οἶδα πόσα δύνανται τὰ δάκρυα | Всемогъщи Господи, зная силата на сълзите | 9th c. (undated) |
| Ταῖς ἐξ ἔργων καυχήσεσι | С хвалби за делата | 9th c. (undated) |
| Κύριε, ἡ ἐν πολλαῖς ἁμαρτίαις περιπεσοῦσα γυνή | Господи, жената, изпаднала в много грехове | 9th c. (undated) |
Един ред за запомняне
Δέξαι μου τὰς πηγὰς τῶν δακρύων
На днешен гръцкиΔέξου τις πηγές των δακρύων μου.
Dexai mou tas pegas ton dakryon.
Приеми изворите на сълзите ми.
