Йоргос Сеферис

Сеферис е роден като Йоргос Сефериадис на 29 февруари 1900 г. (13 март по григорианския календар) във Вурла, днес Урла, малко градче край Смирна на брега на Мала Азия. Баща му, Стелиос Сефериадис, е адвокат, а по-късно професор по международно право в Атина. Семейството се премества в Атина през 1914 г., а през 1918 г. Йоргос заминава за Париж да учи право. Докато е там, през 1922 г., гръцката армия е разгромена в Мала Азия и Смирна изгаря. Гръцкият свят на детството му е заличен и тази изгубена родина тихо минава през цялата му поезия.

През 1926 г. постъпва в гръцкото Министерство на външните работи. През следващите трийсет и шест години служи в Лондон, в Корча (Албания), в Претория, Кайро и Анкара, като по време на Втората световна война следва гръцкото правителство в изгнание в Египет и Южна Африка. Последният му пост е най-високият: посланик в Лондон от 1957 до 1962 г., по време на трудните преговори за Кипър. През 1963 г. Шведската академия му присъжда Нобеловата награда за литература — първата за гръцки писател.

Пенсиониран в Атина, той отказва да мълчи пред военната хунта, завзела властта през 1967 г. На 28 март 1969 г. прави публично изявление срещу диктатурата, излъчено от Би Би Си, в което казва, че вижда пропастта, към която режимът води страната. Умира в Атина на 20 септември 1971 г. Погребението му се превръща в една от първите масови демонстрации срещу режима: хиляди хора вървят след ковчега, пеейки Άρνηση.

Сеферис публикува малко и шлифова всичко. Първата му стихосбирка, Στροφή („Обрат“, 1931), възвестява нов, оголен глас след римуваните стихове на предишното поколение. Μυθιστόρημα („Митисторема“, 1935), най-известната му книга, е цикъл от двайсет и четири кратки стихотворения, в които герои от Омир и трагиците бродят из съвременния гръцки пейзаж, уморени и бездомни, търсейки изгубен смисъл: «Ξύπνησα με το μαρμάρινο τούτο κεφάλι στα χέρια» („Събудих се с тази мраморна глава в ръцете“). Древни камъни, морето, кораби и статуи са повтарящите се образи; тонът е тих и меланхоличен, никога крещящ.

Трите тома на Ημερολόγιο Καταστρώματος („Корабен дневник“, 1940, 1944 и 1955) проследяват военните години и пътуванията му; третият е посветен на Кипър. Κίχλη („Дрозд“, 1947), наречена на потънал кораб, който вижда край остров Порос, е най-трудната му дълга поема, размисъл за светлината, справедливостта и смъртта. Τρία κρυφά ποιήματα („Три тайни стихотворения“, 1966) е последната му стихосбирка. Пише и есета (Δοκιμές), превежда на гръцки „Безплодна земя“ на Т. С. Елиът като Η Έρημη Χώρα (1936) и води дневник през по-голямата част от живота си, издаден след смъртта му като Μέρες („Дни“), който много читатели обичат колкото стиховете. Нобеловото решение възхвалява лиричното му творчество, вдъхновено от дълбоко чувство към елинския културен свят.

Първо послушайте Άρνηση („Отричане“) от песенния цикъл на Теодоракис Επιφάνια от 1961 г.: гърци от всички възрасти я пеят на маса и на демонстрации, често без да се сещат, че е стихотворение. Стихотворения като Ελένη („Елена“), Ο βασιλιάς της Ασίνης („Царят на Асини“) и Επί ασπαλάθων („Върху жълтуги“), последното му стихотворение, публикувано през 1971 г. като протест срещу хунтата, се изучават в гръцките гимназии. В Атина можете да посетите дома му на ул. „Аграс“ 20 в Панграти, точно под Панатинейския стадион, и гроба му в Първото гробище. Къщата, в която е роден, все още стои в Урла, Турция. Улици с името Σεφέρη има почти във всеки гръцки град, а стихът му «Όπου και να ταξιδέψω η Ελλάδα με πληγώνει» („Където и да пътувам, Гърция ме ранява“) се цитира всеки път, когато гърците спорят за страната си.

• Роден е на 29 февруари 1900 г. — дата, която съществува само във високосните години, така че истински рожден ден е имал веднъж на четири години.
• По време на Втората световна война следва гръцкото правителство в изгнание от Крит до Египет и Южна Африка, като пише стихове в Претория и Кайро.
• Преводът му на „Безплодна земя“ на Т. С. Елиът (1936) излиза година след Μυθιστόρημα; влиянието на Елиът върху тази книга е очевидно, а двамата поети по-късно се срещат в Лондон.
• На погребението му през 1971 г. тълпата пее Άρνηση по музика на Теодоракис, композитор, чието творчество хунтата е забранила.