Лела Караяни

Лела Караяни е родена през 1898 г. в Лимни, малко крайбрежно градче в Северна Евбея. Омъжва се и се установява в Атина, където отглежда голямо семейство със седем деца. Нищо в живота ѝ преди войната не подсказва за героиня: тя е домакиня и майка в атинско семейство от средната класа.

През април 1941 г. германската армия влиза в Атина и Гърция е разделена между германска, италианска и българска окупация. Хиляди британски, австралийски и новозеландски войници, сражавали се в Гърция, остават в страната и се укриват. Караяни заедно с членове на семейството си и приятели започва да ги приютява, храни и организира бягството им с лодки към Близкия изток. Домът ѝ става център на разрастваща се мрежа. През следващите три години групата, приела името «Μπουμπουλίνα» (Бубулина), събира и военни сведения за Съюзниците, помага на хора, издирвани от германците, и участва в саботажи. За пръв път е арестувана през октомври 1941 г. и прекарва около седем месеца в затвора, след което се връща към дейността си.

През лятото на 1944 г., предадена от доносник, тя е арестувана отново, заедно с някои от децата си, и отведена в щаба на Гестапо на улица „Мерлин“. Разпитвана е и измъчвана, но не издава другарите си. Държана е в концлагера Хайдари, западно от Атина, най-големия германски лагер в окупирана Гърция. На 8 септември 1944 г. е разстреляна в горичката на Хайдари заедно с около шестдесет други затворници. Месец по-късно, през октомври 1944 г., германците напускат Атина.

Мрежата „Бубулина“ е добър пример за това как действа гръцката Съпротива в градовете. За разлика от въоръжените отряди в планините, градските групи живеят в окупирана столица, пълна с доносници и патрули. Тяхното оръжие са доверието, тайната и смелостта: къщи, където може да пренощува непознат, семейства, които делят храната си в град, където през зимата на 1941–42 г. десетки хиляди души умират от глад, рибари, готови да излязат в морето нощем, и съобщения, предавани от ръка на ръка.

Ролята на Караяни е на организатор. Тя привлича помощници, намира сигурни квартири и лодки и се грижи сведенията, събрани от нейните хора, да стигат до Съюзниците в Близкия изток. Изборът на името «Μπουμπουλίνα» говори много: Ласкарина Бубулина, корабособственичка и морски командир във Войната за независимост, е най-прочутата гръцка жена боец, и групата на Караяни се поставя в тази традиция. Значението ѝ е и символично. Тя показва, че Съпротивата не е само за млади мъже с оръжие, но и за жени и майки, а спокойната ѝ смелост след ареста става пример. След войната Атинската академия я удостоява посмъртно, а през 2011 г. „Яд Вашем“ я признава за Праведница сред народите заради помощта ѝ за евреите по време на окупацията. Животът ѝ е разказан в книги, училищни текстове и телевизионни документални филми.

Днес улица близо до площад „Америкис“ в Атина носи нейното име, а неин мраморен бюст (1963) стои на улица „Тосица“ в Екзархия в памет на жените от Съпротивата. Улици с нейното име има и в Солун, Халкида, Хайдари и други градове. Историята ѝ се разказва в училищата около 28 октомври и на годишнината от освобождението на Атина, 12 октомври. Мястото на бившия лагер Хайдари, с паметника на затворниците, измъчвани и разстреляни там, може да се посети. Ако искате да упражните гръцкия си, търсете всяка есен думата αντίσταση (съпротива) и името «Μπουμπουλίνα» в историческите страници на гръцките вестници: името на Лела Караяни се връща всяка година.

• Била е майка на седем деца, когато започва да крие съюзнически войници в дома си.
• Мрежата ѝ приема името на Бубулина, героинята от Войната за независимост от 1821 г.
• Екзекутирана е на 8 септември 1944 г., около месец преди германците да напуснат Атина.
• През 2011 г. „Яд Вашем“ я обявява за Праведница сред народите.