Теодорос Колокотронис

Колокотронис е роден на 3 април 1770 г. в Рамовуни в Месения, в югозападната част на Пелопонес, в семейство на клефти – въоръжените разбойници от османските планини, – които същата година се сражават в неуспешното Орловско въстание. Баща му Константинос е убит от османски сили през 1780 г., когато момчето е на десет години; то израства с пушка в ръка и към двадесетте си години вече е клефтски капитан. През 1806 г. османците подгонват клефтите в Пелопонес и той бяга на Закинтос в Йонийските острови, където служи като офицер в гръцки полк на британската армия и научава нещо за редовната война. Там през 1818 г. той влиза във Филики Етерия, тайното общество, което подготвя революцията.

През януари 1821 г. той слиза на брега в Мани, а когато през март избухва въстанието, става водач на пелопонеските нередовни войски. След победите от 1821–22 г. е назначен за главнокомандващ, но гражданските войни от 1824 г. го изправят срещу правителството и през 1825 г. е затворен в манастир на Хидра; освободен е само защото египетската армия на Ибрахим паша е нахлула в Пелопонес. Подкрепя Каподистрия, а след убийството на управителя се противопоставя на баварското регентство на младия крал Отон; през 1834 г. е съден за държавна измяна и осъден на смърт. Двама от съдиите, Полизоидис и Терцетис, отказват да подпишат присъдата. Отон го помилва през 1835 г. и го прави генерал и държавен съветник. Умира в Атина на 4 февруари 1843 г., след като се връща у дома от бал в двореца.

Колокотронис печели войната за независимост на сушата през първите ѝ две години. При Валтеци през май 1821 г. хората му отблъскват османския гарнизон на Триполица, а на 23 септември 1821 г. самият град, османската столица на Пелопонес, пада в ръцете на гърците, последван от клане, което той не може или не иска да спре. Следващото лято османска армия от около 25 000 души под командването на Драмали паша навлиза в Пелопонес, за да смаже въстанието; Колокотронис я оставя да напредне, изгаря зад нея равнината на Аргос и когато тя се опитва да се изтегли през планинските проходи при Дервенакия на 26–28 юли 1822 г., я унищожава. Пелопонес не е застрашен сериозно отново до пристигането на Ибрахим през 1825 г. Срещу дисциплинираните египетски войски на Ибрахим той води партизанска война и отговаря на гърците, които се подчиняват на нашественика, с прочутото си «φωτιά και τσεκούρι στους προσκυνημένους» (огън и брадва за онези, които са се поклонили).

Другото му оръжие са думите. През 1836 г. той диктува мемоарите си на Георгиос Терцетис, съдията, отказал да го осъди; издадени през 1846 г. под заглавието Διήγησις συμβάντων της ελληνικής φυλής (Разказ за събитията на гръцкото племе), те са гласът на необразован гений – прям, забавен и хитър – и най-добрият самостоятелен разказ за 1821 г. отвътре. На 8 октомври 1838 г. той говори пред учениците от атинската гимназия на Пникс, хълма, където се е събирало древното народно събрание, разказва им как революцията е започнала без войници, пари и оръжие, и ги призовава да учат, да останат единни и да обичат родината си. Речта, отпечатана във вестник месец по-късно, се чете в гръцките училища и до днес.

Всеки грък познава лицето му: бронзовата конна статуя от Лазарос Сохос (1904) пред Стария парламент на улица Стадиу в Атина, с копие на главния площад на Нафплион, и прочутия шлем от годините му на британска служба, пазен в Националния исторически музей в сградата на Стария парламент. Той е изобразен на банкнотата от 5000 драхми до въвеждането на еврото. Улици с името Κολοκοτρώνη минават през почти всеки град, а речта му на Пникс, започваща с «Εις τον τόπο τούτο, οπού εγώ πατώ σήμερα», е в училищните христоматии редом с откъси от мемоарите, които учащият може да прочете в оригинал в гръцкия Уикиизточник. На 25 март, Деня на независимостта, учениците и днес се обличат като него, с шлема и бялата φουστανέλα. Прякорът Γέρος του Μοριά не се нуждае от обяснение за никого в Гърция.

• През 1834 г., тринадесет години след превземането на Триполица, гръцки съд го осъжда на смърт; двамата съдии, отказали да подпишат присъдата, сами стават национални герои.
• Той едва може да пише; мемоарите си диктува през 1836 г. на Георгиос Терцетис, един от тези двама съдии.
• Прочутият му шлем изобщо не е гръцки: той е от униформата на гръцкия полк, в който служи при британците на Йонийските острови.
• Умира през нощта, в която се прибира у дома от бал в двореца на крал Отон, през февруари 1843 г.