Живот
Алинда Димитриу, изписвана в надписите и като Alida Dimitriou, е родена в Атина през 1933 г. и учи режисура в школата Ставракос. В началото на 1970-те организира прожекции, посещава семинари за късометражно кино и пише или превежда за списания. Участието ѝ включва показване, обсъждане и документиране на филми наред с режисурата. През 1992 г. публикува речник на късометражното кино.
Документалните филми изследват труда и социалните отношения. Οι καρβουνιάρηδες („Въглищарите“, 1977) следва производството на дървени въглища в Евбея и семействата, които живеят от него. Други работи разглеждат местен празник, театър през окупацията, човешки права и женски животи. Работи и в индустриалния документален филм, учи цифров монтаж и свързва практическото майсторство с ясна политическа ангажираност.
Към края на кариерата записва разкази на жени за съпротива, преследване и оцеляване. Πουλιά στο βάλτο („Птици в блатото“, 2008) получава наградата на публиката в Солун. Η ζωή στους βράχους („Сред скалите“, 2009) и Τα κορίτσια της βροχής („Момичетата на дъжда“, 2011) завършват трилогията. Умира през 2013 г. Ретроспективите продължават да връщат тези свидетелства и ранните трудови филми пред зрителите.
Творчество
Οι καρβουνιάρηδες („Въглищарите“, 1977) свързва производствените етапи с несигурността на производители и търговци. Черно-белите кадри следват труда в горите на Евбея; разговорът отваря семейния живот. Σπάτα, το στιφάδο του Αγίου Πέτρου („Спата: яхнията на свети Петър“, 1978) гледа местен празник. Το θέατρο στο βουνό („Театър в планината“, 1985) връща към театъра през окупацията.
По-късната трилогия поставя женските устни разкази в центъра. Πουλιά στο βάλτο („Птици в блатото“, 2008) разглежда съпротивата през окупацията 1941–1944 г. и последиците. Η ζωή στους βράχους („Сред скалите“, 2009) следва преследване, гражданска война и изгнание след 1945 г. Τα κορίτσια της βροχής („Момичетата на дъжда“, 2011) записва жени срещу военната диктатура.
Това са спомени, разказани десетилетия по-късно, оформени от режисьорка с открита политическа гледна точка. Жените от левицата говорят с лични гласове, ритми и мълчания. Слушаме коя помни, кой момент описва и как разказите стоят един до друг. Устната история се свързва с кадър, ред и монтаж; силата идва от срещата на говорещ и слушащ.
Наследство в днешна Гърция
Слушайте адаптирания гръцки текст на страницата и следете думите. Намерете τότε и μετά и забележете пауза. Напишете две свои изречения за малък спомен, подреждайки събитията. Прочетете на глас и преразкажете с θυμάμαι ότι. С партньорка предайте думите ѝ чрез η φίλη μου θυμάται ότι. Разграничете кой помни и кой преразказва. Това е ваша езикова практика, вдъхновена от вниманието на Димитриу към говорещата; адаптираният текст е учебен материал. Ако после гледате Πουλιά στο βάλτο, пренесете това внимание към свидетелството с нужните обяснения. Целият документален филм изисква повече речник и исторически контекст.
Знаете ли, че…?
- „Въглищарите“ следва в черно-бяло семейства на работа в горите на Евбея.
- „Птици в блатото“ получава документалната награда на публиката в Солун през 2008 г.
- „Момичетата на дъжда“ завършва трилогията през 2011 г.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Οι καρβουνιάρηδες | Въглищарите | 1977 |
| Σπάτα, το στιφάδο του Αγίου Πέτρου | Спата: яхнията на свети Петър | 1978 |
| Το θέατρο στο βουνό | Театър в планината | 1985 |
| Πουλιά στο βάλτο | Птици в блатото | 2008 |
| Η ζωή στους βράχους | Сред скалите | 2009 |
| Τα κορίτσια της βροχής | Момичетата на дъжда | 2011 |
Един ред за запомняне
Το ντοκιμαντέρ πιστεύω ότι πρέπει να είναι πολιτισμική αντανάκλαση της κοινωνίας.
To ntokimanter pistevo oti prepei na einai politismiki antanaklasi tis koinonias.
Вярвам, че документалното кино трябва да бъде културно отражение на обществото.
