Манолис Глезос

Глезос е роден на 9 септември 1922 г. в Апирантос, планинско село с мраморни къщи на остров Наксос. През 1935 г. семейството му се премества в Атина, където той завършва училище, работи от ранна възраст и се включва в леви младежки групи, противопоставящи се на диктатурата на Метаксас и на Оста. Германците влизат в Атина на 27 април 1941 г. и издигат свастиката на Акропола.

В нощта срещу 31 май 1941 г. Глезос и състудентът му Апостолос (Лакис) Сантас се изкачват през една цепнатина в скалата от северозападната страна, стигат до пилона и свалят знамето. Окупаторите обявяват смъртни присъди за неизвестните извършители; двамата не са разкрити тогава. По време на Окупацията Глезос е арестуван няколко пъти, от германците и от италианците, и е измъчван. Брат му Никос е екзекутиран от окупаторите през 1944 г.

След войната комунистът Глезос е преследван в годините на Гражданската война: осъждан е на смърт неведнъж, а присъдите не са изпълнени след международен протест. През 1951 г. е избран за депутат от партията ЕДА, докато е в затвора, и отново е избран от затвора през 1961 г. Затворен пак при хунтата от 1967–1974 г., той прекарва общо повече от единайсет години в затвора и четири години и половина в заточение. По-късно е депутат от ПАСОК през 80-те години, член на Европейския парламент през 1984 г. и отново през 2014 г., председател на общността на родното си село на Наксос и неуморен борец за германски военни репарации. Умира в Атина на 30 март 2020 г., на 97 години.

Знамето на Акропола е малка постъпка с огромен отзвук. През първите седмици на Окупацията, когато Гърция е прегазена, а голяма част от Европа изглежда примирена, двама студенти показват, че свастиката над Партенона може да бъде свалена. Новината се разнася из Атина от уста на уста, а после и в чужбина, и постъпката става символ на гръцката съпротива, честван всяка година след войната.

За Глезос това е началото на един политически живот. Работи в печата на Съпротивата, през 1947 г. е главен редактор на комунистическия вестник Ριζοσπάστης („Ризоспастис“), докато вестникът не е закрит в края на същата година, и остава в левицата цял живот, от ЕДА през 50-те и 60-те години до ПАСОК през 80-те и СИРИЗА през 2010-те. Никога не е удобен съюзник: открито критикува собствените си партии, включително СИРИЗА през 2015 г.

Има и практична страна. Като председател на общността на Апирантос в края на 80-те години експериментира с местното самоуправление и с малки бентове и тераси, които задържат дъждовната вода в почвата, кауза, която защитава десетилетия наред. Пише книги за историята на Съпротивата и за пряката демокрация. Малко гърци са били обливани със сълзотворен газ на демонстрация на 87 години, както Глезос в Атина през 2010 г.; за мнозина този образ обобщава човек, който никога не спира да протестира.

Изкачете се на Акропола и потърсете плочата, която напомня за нощта срещу 31 май 1941 г.; годишнината се отбелязва там всяка година. На Наксос Апирантос е едно от най-красивите села на Цикладите и се гордее със своя син, който е председател на общността през 1986–1990 г. Гръцките училищни учебници по история разказват историята на знамето, а гърци от всички политически цветове почитат смелостта му, когато умира през март 2020 г., по време на първия локдаун заради ковид, поради което човекът, пълнил площади цял живот, има само скромно погребение. Фразата «κατέβασε τη σημαία από την Ακρόπολη» („свали знамето от Акропола“) не се нуждае от обяснение в Гърция.

• По време на Окупацията двамата не са разкрити като извършители; германците осъждат задочно на смърт неизвестните извършители.
• Два пъти е избиран в гръцкия парламент от затвора, през 1951 и през 1961 г.
• Член е на Европейския парламент на 61 и отново на 91 години.
• Често го наричат «ο πρώτος παρτιζάνος της Ευρώπης» („първият партизанин на Европа“), титла, която обикновено се приписва на Шарл дьо Гол.