Мария Полидури

Мария Полидури е родена на 1 април 1902 г. в Каламата, в Пелопонес, дъщеря на учител по литература; семейството се мести с неговите назначения в Гитио и Филиатра. Умна и неспокойна, тя започва да публикува стихове още като ученичка, а на шестнадесет години вече работи като чиновничка в префектурата на Месения. През 1920 г. двамата ѝ родители умират в рамките на няколко седмици. На следващата година тя се премества в префектурата на Атика в Атина и се записва в юридическия факултет – повече от амбиция, отколкото от желание да стане юристка.

В службата през 1922 г. тя се запознава с колега, поета Костас Кариотакис. Двамата се влюбват; той е на двадесет и пет, тя на двадесет. Само след няколко месеца Кариотакис научава, че е болен от сифилис, и прекратява връзката, без да ѝ каже защо. Наранена и объркана, Полидури се сгодява за адвокат, разваля годежа, напуска следването и държавната служба и се записва в театрално училище, като за кратко излиза на сцената. През 1926 г. заминава за Париж, където учи шивашки занаят и живее в бедност; там се разболява от туберкулоза.

Връща се в Атина през 1928 г. и постъпва в санаториума «Сотирия» – голямата туберкулозна болница по склоновете на Химет. През юли същата година Кариотакис се застрелва в Превеза. Полидури, която не е спряла да го обича, излива остатъка от живота си в две тънки книги и един дневник. Умира в атинска клиника на 29 април 1930 г., на двадесет и осем години.

Двете стихосбирки на Полидури, Οι τρίλλιες που σβήνουν (Угасващите трели, 1928) и Ηχώ στο χάος (Ехо в хаоса, 1929), са отпечатани, докато тя е в санаториума, и почти всяко стихотворение в тях е отправено към някой отсъстващ: към починалите родители, към изгубения любим, към самата смърт, която тя описва като младоженец, дошъл да я вземе. Езикът е димотики и е музикален, с правилна рима и размер, а тонът е смесица от юношеска възторженост и ясна тъга, каквато никой друг гръцки поет от 1920-те години не притежава напълно. Критиците от нейното време я причисляват заедно с Кариотакис към «поколението на двадесетте» – поетите на разочарованието след Малоазийската катастрофа от 1922 г.; но там, където Кариотакис е ироничен, Полидури е беззащитно открита.

Най-прочутото ѝ стихотворение, «Μόνο γιατί μ' αγάπησες» (Само защото ме обичаше), обръща обичайния ред на любовната поезия: тя пее, казва, не защото е красива или надарена, а само защото някога е била обичана и тази любов ѝ е дала глас и причина да съществува. Други известни стихотворения са Σ' αγαπώ (Обичам те), Γιατί σ' αγάπησα (Защото те обичах) и стиховете към Кариотакис след смъртта му. Дневникът ѝ от санаториума и прозаичният текст Ημερολόγιο (Дневник) показват същия глас в обикновена проза, без сантименталност пред болестта и смъртта. След смъртта ѝ стиховете ѝ, заедно с непубликувани творби, са събрани в един том Άπαντα (Пълни съчинения).

Полидури и Кариотакис са голямата обречена литературна двойка на Гърция и историята им е разказана в романи и в телевизионни филми. Стиховете ѝ се четат в часовете по литература в гимназията и лицея редом с неговите, а «Μόνο γιατί μ' αγάπησες» е поставяно на музика неколкократно; изпетите версии са във всяка стрийминг услуга и са най-лесният начин да се запознаете с нея. В Каламата, родния ѝ град, една улица носи името ѝ, там стои и неин бюст, а градът ѝ е посветил отделна зала. Болницата «Сотирия» в Атина, където тя пише втората си книга, и до днес е основната болница за гръдни болести в страната. Пълните ѝ стихове са обществено достояние и могат да се четат безплатно онлайн, което я прави една от първите поетеси, които учащият може да прочете изцяло.

• Тя и Кариотакис се запознават като колеги в префектурата на Атика в Атина през 1922 г.; и двамата са държавни служители, които пишат поезия след работа.
• И двете ѝ стихосбирки излизат, докато тя е пациентка в туберкулозния санаториум «Сотирия».
• Смъртта ѝ на 29 април 1930 г. идва по-малко от две години след самоубийството на Кариотакис в Превеза през юли 1928 г.
• Публикува стихове още като ученичка в Каламата, а на шестнадесет години работи като държавна служителка.