Димос Авделиодис

Димос Авделиодис, изписван и Dimos или Demos Avdeliodis, е роден на Хиос през 1952 г. Учи във Философския факултет на Атинския университет и посещава драматичната школа на Йоргос Теодосиадис. Работата обхваща режисура, писане, актьорско изпълнение и продуциране; островните пейзажи и общностният живот стават постоянен ресурс за киното.

Το δέντρο που πληγώναμε (Дървото, което наранявахме, 1986) установява трайна връзка между детската памет и Хиос. Νίκη της Σαμοθράκης (Нике от Самотраки, 1990) и Η εαρινή σύναξις των αγροφυλάκων (Пролетното събрание на полските пазачи, 1999) разширяват киното към комедия и социална алегория. През 90-те преподава и кино в университета Пантейон. Бил е художествен ръководител на Общинския регионален театър на Северно Егейско море.

Театърът му включва адаптации на Георгиос Визиинос и продукции за Националния театър на Северна Гърция. Βαβυλωνία (Вавилония) е представена там през 2009 г.; Πλάτωνα, Απολογία Σωκράτη (Платоновата Апология на Сократ) следва през 2015 г. И двете поставят езика в центъра чрез диалектни недоразумения или произнасяне на античен текст. Бележката за втората обяснява интереса към звук, емоционално разбиране и ясен смисъл. Тази грижа свързва работата с актьори и литературното разказване.

Το δέντρο που πληγώναμε (Дървото, което наранявахме, 1986) следва две момчета, чието приятелство се прекъсва и възстановява през лято на Хиос. Заглавието свързва преживяванията с нарязването на мастиковите дървета за смола. Пейзажът, сезонният труд и игрите създават конкретна островна среда. Νίκη της Σαμοθράκης (Нике от Самотраки, 1990) пренася съперничеството в града, а Η εαρινή σύναξις των αγροφυλάκων (Пролетното събрание на полските пазачи, 1999) връща към Хиос през 1960 г., където последователни пазачи се провалят на селско назначение.

В Βαβυλωνία (Вавилония) на Димитриос Византиос, поставена през 2009 г., хора от различни области се събират в хан и разбират погрешно диалектите си. Речта става действие. Режисурата насочва към връзката между глас, ритъм и предизвикана реакция.

Πλάτωνα, Απολογία Σωκράτη (Платоновата Апология на Сократ, 2015) използва старогръцки с новогръцки и английски надписи. Василис Карабулас играе Сократ, Танасис Дислис — Мелет. Авделиодис режисира и подготвя изпълнителите; Платон остава автор. Продукцията изследва силата на устната защита, докато преводът отваря път към аргумента. Езикът на този исторически спектакъл се различава от адаптирания новогръцки текст тук.

Прочетете краткото новогръцко изказване на Авделиодис по-долу, от бележката за Πλάτωνα, Απολογία Σωκράτη (Платоновата Апология на Сократ) на Националния театър на Северна Гърция. Намерете λέξεις и νόημα: думи и смисъл. После изговорете нашата всекидневна фраза Εσύ το είπες като твърдение и като въпрос.

Запазете думите, но сменете интонацията. След това подчертайте εσύ, сякаш уточнявате кой е казал нещо. Запишете двете версии и обяснете разликата с просто гръцко изречение. Упражнението прилага интереса към гласа към познат новогръцки. Античният текст изисква превод и помощ; B1 означава адаптирания текст и тази устна задача.

• Дървото, което наранявахме е произведен през 1986 и показан международно през 1987 г.
• Във Вавилония от 2009 г. диалектните недоразумения стават част от действието.
• Апологията от 2015 г. се играе на старогръцки с новогръцки и английски надписи.