Димитрис Папайоану

Папайоану първо става известен като художник и автор на комикси. Учи при Янис Царухис, преди да постъпи в Атинската школа за изящни изкуства. Рисуването и подредбата на фигурите остават важни при прехода към сцената. През 1986 г. съосновава Edafos Dance Theatre с Ангелики Стелату. Компанията смесва физически театър, експериментален танц и пърформанс, преминавайки от атинския ъндърграунд към по-широки публики. „Медея“ от 1993 г. бележи прехода към големите театри и става определяща творба на групата.

Като творчески директор на откриването и закриването на Олимпийските игри в Атина 2004 работи в съвсем друг мащаб. Колективният труд на изпълнители, дизайнери и технически екипи пренася визуалния му подход в стадион и световно излъчване. Връща се към сценични експерименти с „2“ през 2006 г., Nowhere за обновения Национален театър през 2009 г. и Inside през 2011 г. По-късни продукции пътуват международно; Since She го отвежда през 2018 г. в Tanztheater Wuppertal Pina Bausch. Кариерата се движи между масово събитие и съсредоточена театрална среща. В двата мащаба художествената подготовка личи в композицията, осветлението и променящите се отношения между фигури.

Πρώτη ύλη (Първична материя), създадено за Атинския фестивал през 2012 г., свежда сцената до среща на двама мъже изпълнители. Контакт, зависимост и преобразяване възникват от точно съгласувани действия. Still Life (2014) разширява отношението между човешко усилие и материална съпротива: вдигане, равновесие и повтарян труд напомнят Сизиф, без просто да илюстрират мита. Звукът и сценичната подредба правят тежестта и продължителността почти осезаеми. Всекидневните задачи стават трудни и неочаквано смешни.

Ο Μεγάλος Δαμαστής (Великият укротител, 2017) поставя десет изпълнители в променящи се образи на тела, земя и течение на живота. По-късно фондация „Онасис“ издава фотоалбум със стихотворение от Ан Карсън. Εγκάρσιος Προσανατολισμός (Напречна ориентация) има премиера в Лион през 2021 г. Бик, човешки фигури и променливи материали свързват мит и история на изкуството чрез асоциации вместо говорен сюжет. Папайоану съчетава хореография с изграждане и разпадане на образи. Често важен е преходът: тяло изглежда като друга форма, предмет сменя функцията си или точно действие преобръща онова, което зрителят е мислел, че вижда.

Работата свързва гръцката визуална култура със съвременното представление у дома и в чужбина. Официалните архиви пазят снимки и кратки видеа; двуезичният албум на „Укротителя“ дава друг достъп до образите. Сценичният език е предимно визуален; театърът без думи се различава от слушане на гръцка реч.

Прочетете адаптирания текст и изберете сценична снимка от официалния архив. Назовете σώμα, χέρι и βάρος и напишете два надписа със σηκώνει или λυγίζει. Опишете видимото преди тълкуването. Прочетете краткия цитат с превод и забележете χωρίς λόγια, „без думи“. B1 превръща наблюдаваното движение в новогръцки изречения; цялото интервю изисква повече подкрепа.

• Учи визуални изкуства, преди да се съсредоточи върху сцената.
• Съосновава Edafos с Ангелики Стелату през 1986 г.
• „Великият укротител“ вдъхновява двуезичен албум със стихотворение на Ан Карсън.