Живот
Епиктет е роден около 55 г. в Хиерапол, гръцки град в Мала Азия близо до днешния Памуккале в Турция. Прекарва част от живота си като роб в Рим в дома на Епафродит, влиятелна личност, свързана с двора на Нерон. Не знаем кога пристига и как започва образованието му. Учи при стоика Музоний Руф и накрая получава свобода. Антични разкази споменават двигателно увреждане, но не са съгласни за причината: познатата история за господаря, който умишлено чупи крака му, не е сигурна биография.
След прогонването на философите при Домициан, около 89 г., Епиктет се премества в Никопол в Епир. Основава школа; сред учениците е Ариан, бъдещ историк и римски администратор. Никопол е свързан с широкия имперски свят, не е изолирано убежище. Запазените разговори са от зрялото преподаване в началото на втори век. Умира около 135 г. Общият очерк е по-ясен от подробностите: анекдотите не бива да скриват липсата на независими доказателства. Пътят от робството към учителството все пак дава особена сила на въпросите му за истинския смисъл на свободата.
Творчество

Текстовете на Епиктет достигат главно чрез Ариан. Беседи пазят енергични разговори, предизвикателства и примери вместо подреден учебник. Оцеляват четири книги от по-голяма антична сбирка. Енхиридион, обикновено Наръчник, събира учението в кратки напомняния. Краткостта улеснява достъпа, но отделени изречения могат да скрият аргументите на дългите обсъждания. Това са записи и подбори от преподаването, не редица отделни книги, доказано написани от собствената му ръка.
Основно е разграничението между зависещото и независещото от нас. Преценки, намерения и употреба на представите принадлежат към нравствената ни способност; имущество, положение и резултати не са изцяло във властта ни. Това не разрешава да изоставяме другите. Епиктет иска да изпълняваме отношенията и отговорностите, докато проверяваме реакциите си. Способността за нравствен избор, prohairesis, е ключова. Примерите връщат философията към болестта, гнева, семейството и амбицията. Ученето изисква практика наред с доводи. Таблицата посочва два предадени текста и две теми, без да измисля още заглавия за устния учител.
Наследство в днешна Гърция
Епиктет свързва философията със съвременния Никопол, близо до Превеза. Посещение на археологическия обект поставя учението в римския град, където се развива, без да обявява произволна стая за неговата класна стая. Има и гръцки издания на книгите.
Сравнете древното ἐφ’ ἡμῖν със съвременното εξαρτάται από εμάς, „зависи от нас“. Прочетете текста B1 и напишете две изречения за днешни избори с μπορώ να и επιλέγω να. Абстрактната свобода става полезен гръцки за планове и отговорност. Цитатът до съвременната версия показва приемственост, без да смесва граматиките.
Знаете ли, че…?
- Ученикът Ариан е основният предавател на учението.
- От голямата сбирка на Беседи оцеляват четири книги.
- Източниците спорят за причината за увреждането.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Διατριβαί (καταγραφή Αρριανού) | Беседи: учение, записано от Ариан | Early 2nd century AD |
| Ἐγχειρίδιον (σύνοψη Αρριανού) | Наръчник: кратък сборник на Ариан | Early 2nd century AD |
| Προαίρεσις (θέμα διδασκαλίας) | Нравствен избор: основна тема | Early 2nd century AD |
| Χρῆσις τῶν φαντασιῶν (θέμα διδασκαλίας) | Употреба на представите: основна тема | Early 2nd century AD |
Един ред за запомняне
τῶν ὄντων τὰ μέν ἐστιν ἐφ' ἡμῖν, τὰ δὲ οὐκ ἐφ' ἡμῖν.
На днешен гръцкиΑπό τα πράγματα, άλλα εξαρτώνται από εμάς και άλλα δεν εξαρτώνται από εμάς.
tōn ontōn ta men estin eph’ hēmin, ta de ouk eph’ hēmin
От съществуващите неща някои зависят от нас, а други не.
















































































































