Янис Царухис

Царухис е роден в Пирея на 13 януари 1910 г. в семейство, което скоро се премества в Атина. Учи в Атинското училище за изящни изкуства от 1929 до 1935 г. при Константинос Партенис и едновременно, от 1931 г., работи до Фотис Контоглу, художника и писателя, който възражда византийската иконопис; от него Царухис научава плоския цвят, твърдия контур и уважението към народния художник Теофилос, които остават с него цял живот. През 1935 г. пътува до Истанбул, а после до Париж, където вижда творбите на Матис и се запознава с Джакомети и скулптора Лоран. Първата му самостоятелна изложба е в Атина през 1938 г.

Сражава се на албанския фронт през 1940–41 г. и прекарва окупацията в Атина, като рисува и започва дългото си сътрудничество с Художествения театър на Каролос Кун, за който създава декори и костюми от 40-те години нататък. През 50-те и 60-те години рисува най-известните си творби, моряците, войниците, кафенетата, и печели международна известност; през 1958 г. представя Гърция на Венецианското биенале. Същата година оформя „Медея“ на Мария Калас в Далас, а по-късно, през 1961 г., нейната „Медея“ в Епидавър.

По време на диктатурата от 1967–74 г. живее в Париж и се завръща окончателно през 1980 г. През 1981 г. превръща къщата си в Маруси, северно от Атина, във Фондация и музей „Янис Царухис“. Умира в Атина на 20 юли 1989 г.

Царухис принадлежи към поколението на 30-те години, художниците и поетите, които питат какво може да бъде едно модерно гръцко изкуство, и неговият отговор е да погледне онова, което вече съществува: византийските икони, театъра на сенките Карагьозис, наивните картини на Теофилос, неокласическите къщи на Пирея, танцьорите на зейбекико в кръчмите. Всичко това той рисува с яснотата и цвета, научени от Матис. Любимата му тема е младият мъж, в униформа или по риза, седнал на маса или застанал на прага, изобразен с откровеност към мъжката красота, която е смела за времето си и е част от причината творчеството му да е обичано днес.

Сред прочутите му картини са многобройните моряци от 30-те години нататък, войниците и εύζωνες (евзоните) от 50-те, алегоричната серия за месеците и сезоните и Καφενείο Νέον (Кафене „Неон“, 1965–66), голямо платно с мъже, седнали поотделно под острата светлина на кафене на площад Омония. Акварелите му със стари къщи в Пирея и Атина документират един град, който се руши около него.

В театъра работи за постановките на Кун по Лорка и Тенеси Уилямс, за античната драма в Епидавър и за операта, а през 1977 г. сам поставя и оформя Τρωάδες („Троянките“) на Еврипид на открит паркинг в центъра на Атина. Пише и книги: Ως στρουθίον μονάζον επί δώματος („Като самотно врабче на покрива“, 1978) и Αγαθόν το εξομολογείσθαι („Добре е да се изповядваш“, 1986) събират есета и спомени на сух, остроумен гръцки.

Музеят на Фондация „Янис Царухис“ в Маруси, в къщата, където живее и работи, показва негови картини, сценографски проекти и лични вещи, а Националната галерия в Атина притежава много от главните му творби; голямата юбилейна изложба за стогодишнината му в Музея „Бенаки“ през 2009–10 г. привлича рекорден брой посетители. Моряците и войниците му днес са част от националния образ на Гърция, отпечатани на плакати, корици на книги и пощенски картички, а декорите и костюмите му за Кун са част от историята на гръцкия театър. Фразата му «Στην Ελλάδα είσαι ό,τι δηλώσεις» („В Гърция си това, което обявиш, че си“) се цитира постоянно, обикновено със смях, по повод гръцкия навик човек сам да се измисля. Учещият може да посети музея в Маруси, на половин час с метро от центъра на Атина, и да потърси творбите му в Националната галерия.

• Преди да учи модерна живопис, той се учи да рисува византийски икони в работилницата на Фотис Контоглу и запазва плоския цвят и твърдия контур на иконописеца цял живот.
• Оформя „Медея“ на Мария Калас в Далас през 1958 г. и отново в античния театър в Епидавър през 1961 г.
• През 1977 г. поставя „Троянките“ на Еврипид на паркинг в центъра на Атина.
• Заглавието на книгата му «Ως στρουθίον μονάζον επί δώματος» е стих от Псалмите: като самотно врабче на покрива.