Живот
Хипократ е роден на Кос, остров край бреговете на Мала Азия, около 460 г. пр. Хр., в рода на Асклепиадите – лекарско семейство, което извежда произхода си от бога лечител Асклепий. Учи медицина при баща си Хераклид и на свой ред я преподава, като, както се разказва, приема срещу заплащане и ученици извън семейството, нещо ново за времето. Платон, който пише още приживе, споменава „Хипократ от Кос, Асклепиада“ като очевиден пример за прочут лекар, а Аристотел го нарича „великия Хипократ“; тези две споменавания са почти всичко, което знаем със сигурност.
По-късни жизнеописания, написани векове след смъртта му, допълват останалото: че пътувал много из Тракия, Тесалия, Македония и островите, лекувал болни и преподавал; че отклонил покана от персийския цар; че бил повикан в Атина по време на чумата; че преподавал под един чинар в град Кос. Част от това е легенда. Сигурно е, че прекарва голяма част от живота си на континента и умира в Лариса, в Тесалия, на дълбока старост, около 370 г. пр. Хр.
На гръцки името му е Ιπποκράτης, на английски Hippocrates, на френски Hippocrate, на български Хипократ. Светилището на Асклепий на Кос, Асклепионът, из чиито руини днес се разхождат посетителите, е построено след смъртта му, през IV и III в. пр. Хр., отчасти в негова чест.
Творчество
Около шестдесет медицински трактата на йонийски диалект са стигнали до нас под неговото име – Хипократовият сборник. Учените са единодушни, че са написани от няколко автори от неговата школа в продължение на повече от век, и никой не може да каже кои от тях, ако изобщо има такива, са на самия Хипократ. Обединява ги методът. «Περί ιερής νούσου» („За свещената болест“) твърди, че епилепсията не е по-божествена от която и да е друга болест и има причина в тялото. «Περί αέρων, υδάτων, τόπων» („За въздуха, водите и местата“) свързва болестта с климата, водата и сезона – началото на екологичната медицина. Седемте книги на «Επιδημίαι» („Епидемии“) описват отделни болни ден след ден, с честната бележка, че мнозина от тях са починали.
«Προγνωστικόν» („Прогностика“) учи лекаря да разчита признаците на тялото и да предвижда хода на болестта; слабото, изострено лице на умиращия и днес се нарича Хипократово лице. Теорията, че здравето е равновесие на четири телесни сока – кръв, слуз, жълта и черна жлъчка, – идва от тази школа и господства в европейската медицина две хиляди години. «Αφορισμοί» („Афоризми“) събират кратки правила за практиката, като започват с прочутото „животът е кратък, изкуството – дълго“.
И има «Όρκος» („Клетва“): младият лекар се кълне в Аполон и Асклепий да почита учителя си, да прилага лечението в полза на болните, да не дава смъртоносно средство, да пази в тайна видяното в домовете на пациентите. Изречението „да помагаш или поне да не вредиш“ стои в „Епидемии“; Клетвата казва същото със свои думи.
Наследство в днешна Гърция
В Гърция завършилите медицина и днес полагат Хипократовата клетва в съвременна форма, а първият ѝ ред, «Ὄμνυμι Ἀπόλλωνα ἰητρόν», е един от малкото откъси на старогръцки, които повечето хора разпознават. На Кос учащият може да седне под Хипократовия чинар (Πλάτανος του Ιπποκράτη) на главния площад на града – дърво, което всъщност е на няколко века, но стои там, където преданието поставя неговото учение, – и после да се изкачи до Асклепиона с трите му тераси над морето. На Кос има Международна Хипократова фондация и музей на Хипократ, а статуята му стои в града. Всеки гръцки град има улица Ιπποκράτους, а изразът ιπποκρατικός όρκος се използва далеч извън медицината за всяко тържествено професионално обещание. Текстът за четене на ниво C1 в сайта за Асклепий разказва мита зад неговия род.
Знаете ли, че…?
- Платон споменава Хипократ два пъти, в „Протагор“ и във „Федър“, което го прави една от съвсем малкото фигури на своето време, засвидетелствани от съвременник.
- От около шестдесетте Хипократови трактата вероятно за нито един не може да се докаже, че е от самия Хипократ; те са дело на школата му в продължение на повече от сто години.
- Първоначалната Клетва забранява на лекаря да използва ножа и оставя хирургията на „онези, които упражняват този занаят“, и се полага в името на Аполон, Асклепий, Хигия и Панакея.
- Съвременните думи „криза“, „хроничен“, „диагноза“ и „епидемия“ са все старогръцки медицински термини, които се срещат в Хипократовите съчинения.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Όρκος | Хипократовата клетва | c. 400 BC |
| Περί ιερής νούσου | За свещената болест | c. 400 BC |
| Περί αέρων, υδάτων, τόπων | За въздуха, водите и местата | c. 400 BC |
| Επιδημίαι | Епидемии | 5th–4th c. BC |
| Προγνωστικόν | Прогностика | c. 400 BC |
| Αφορισμοί | Афоризми | c. 400 BC |
Из творчеството
Изображения с изтекли авторски права от Уикимедия Общомедия.
Един ред за запомняне
Ὁ βίος βραχύς, ἡ δὲ τέχνη μακρή, ὁ δὲ καιρὸς ὀξύς, ἡ δὲ πεῖρα σφαλερή, ἡ δὲ κρίσις χαλεπή.
На днешен гръцкиΗ ζωή είναι σύντομη, η τέχνη μακριά, η ευκαιρία φευγαλέα, η πείρα απατηλή, η κρίση δύσκολη.
O vios vrachys, i de techni makri, o de kairos oxys, i de peira sfaleri, i de krisis chalepi.
Животът е кратък, изкуството – дълго, мигът – мимолетен, опитът – измамен, преценката – трудна.
В оригинал
Текстът, както го е написал(а) Хипократ, обществено достояние, с наш собствен превод до него.
«Ἱπποκράτειος Ὅρκος»Хипократовата клетва
Втората половина на Клетвата, след задълженията към учителя: тук са обещанията, които всеки студент по медицина и днес разпознава — да не вреди, да не дава отрова, да уважава дома на болния и да пази в тайна видяното, скрепени с благословия и проклятие.
Ὅρκος (c. 400 BC), second half: from the pledge on treatment to the closing prayer · Текст – обществено достояние, източник: el.wikisource.org
