Живот
Ману се обучава при Кула Працика и учи пиано с Поликсени Матей. Следването в Париж и Мюнхен разширява танца, ритмиката и музиката. В Ню Йорк среща преподаването на Марта Греъм, друго важно влияние. Работейки отново в Гърция, преподава и създава собствена школа. Практиката преминава през образование, хореография и спектакъл, като репетицията среща различни идеи.
Гръцката хореодрама се учредява като сдружение през януари 1951. Израства от предишни сътрудничества, включително Марсий през 1950, с цел особено театрално-танцово изкуство от гръцки културни материали. Ману работи с Манос Хадзидакис, Микис Теодоракис и художниците Янис Царухис, Янис Моралис и Никос Хадзикириакос-Гикас. Приносите оформят заедно звук, пространство, цвят и движение. Ръководи трупата до смъртта през 1988 с представления в Гърция и чужбина. Трайната организация дава ансамблов опит на танцьорите и обща среда на композитори и дизайнери. Историята съдържа отделните продукции и непрестанния труд да се поддържа сътрудничеща трупа.
Творчество
Марсий, 1950, с музика на Манос Хадзидакис, подготвя трупата. Прокълнатата змия и Шест народни картини следват през 1951. Първата черпи от театъра на сенките Карагьозис; втората пренася обработката на народни мелодии от Хадзидакис в хореография. Новите сценични интерпретации съчетават практики около познати културни материали. Хореография, партитура и визуален дизайн допринасят за резултата.
Гръцки карнавал, поставен през 1954, развива сътрудничеството с Микис Теодоракис. Музикалните връзки с народната традиция влизат в продукция с хореография Ману и оформление Спирос Василиу. Медея, 1958, показва постоянен интерес към антични драматични теми. По-късни сътрудничества разширяват репертоара: Никос Кипургос пази бележката за En Athinais за образи и спомени от Атина. Езикът се движи между преживяно и въображение. Архивен каталог на Атинския университет описва програми, хореографски материали, снимки, костюми и сценографски документи. Следите разкриват колективното създаване и позволяват изследване след напускането на сцената.
Наследство в днешна Гърция
Приносът е поддържане на трупа, в която танц, композиция и визуално изкуство оформят една продукция. Програмите и архивите пазят отношенията. Цитатът идва от писмена програмна бележка за атински спомени, препечатана от Никос Кипургос.
Прочетете адаптирания текст и абзаца на тази страница за Гръцки карнавал. Различете хореографията на Ману, музиката на Теодоракис и оформлението на Василиу. Напишете три гръцки изречения за приноса, свързвайки роли със συνεργάζομαι и συνδυάζω. После опишете измислено репетиционно решение за движение, цвят или звук. Авторските имена в дигитални програми са незадължително допълнително четене. Спектакълът общува чрез танц; B1 описва тази подкрепена новогръцка дейност.
Знаете ли, че…?
- Сдружението се учредява през януари 1951.
- Сътрудничи с композитори и художници.
- Архивът съдържа програми, проекти и хореографски материали.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Μαρσύας — χορογραφία | Марсий — хореография | 1950 |
| Το καταραμένο φίδι — χορογραφία | Прокълнатата змия — хореография | 1951 |
| Έξι λαϊκές ζωγραφιές — χορογραφία | Шест народни картини — хореография | 1951 |
| Ελληνική Αποκριά — χορογραφία | Гръцки карнавал — хореография | 1954 |
| Μήδεια — χορογραφία | Медея — хореография | 1958 |
Един ред за запомняне
Κάποτε δεν ξέρουμε πού είναι ο μύθος και πού η πραγματικότητα
Kápote den xéroume poú eínai o mýthos kai poú i pragmatikótita
Понякога не знаем къде е митът и къде действителността.
