Елени Вакало

Вакало, родена Елени Ставрину, израства в Атина. Учи археология в Атинския университет и посещава история на изкуството в Сорбоната. Поезията и визуалните изкуства се развиват заедно в работата ѝ. Първата стихосбирка Θέμα και παραλλαγές (Тема и вариации) излиза през 1945 г., след стихове в литературния печат.

Пише за Та Неа и Зигос за изложби и променящия се език на живописта и скулптурата. През ноември 1958 г. съосновава школата Вакало с художника и сценограф Йоргос Вакало, художника Панайотис Тецис и издателя Франдзис Франдзискакис. Преподаването на история на изкуството и зрително възприятие свързва анализа с опита на гледането. Участва в ръководството до края на живота си.

Държавната награда за поезия през 1991 г. отличава Γεγονότα και ιστορίες της κυρα-Ροδαλίνας (Събития и истории на госпожа Родалина). Архивът в Принстън съхранява поетични ръкописи, лекции, есета, писма и тетрадки. Умира в Атина през 2001 г. Книги, преподаване и чернови показват път на внимателни срещи с думи, образи и хора.

Το Δάσος (Гората), 1954, и Περιγραφή του Σώματος (Описание на тялото), 1959, включват пейзаж и телесен опит в експериментален поетичен език. Познатите съществителни не назовават само постоянни предмети: отношенията им се променят в хода на текста. Дългите композиции изискват следене на ритъм, глас и променящи се перспективи.

Του κόσμου (На света), 1978, включва „Как човек стана лош“, възпроизведено в гръцкия учебник по литература. Привидно простият разказ следва съжалението, превръщащо се в страх, самооправдание и участие в насилие. Приказният тон изостря въпроса за отговорността. Краткият цитат принадлежи на тази история, не е автобиографична изповед.

Критиката също изследва срещата с изкуството. Η φυσιογνωμία της μεταπολεμικής τέχνης στην Ελλάδα (Обликът на следвоенното изкуство в Гърция), четири тома от 1981–1984 г., проучва променящото се художествено поле. Книгата за Родалина, 1990, и Το άλλο του πράγματος (Другото на нещото), събрана поезия от 1954–1994, издадена през 1995 г., показват продължението на литературната работа. Поезия и критика споделят въпроса как вниманието оформя разбирането.

Вакало остава присъстваща чрез книгите, съоснованата школа и стихотворението в гръцкото средно образование. Архивът позволява изследване на писането и преподаването зад изданията. Даденият текст предлага да четем чувствата в поредица от избори.

Препишете «Λυπήθηκα επειδή ήταν μόνος. Γι’ αυτό κάθισα δίπλα του». Подчертайте причината след επειδή и следствието след γι’ αυτό. Напишете различен отговор на помощ по втория модел. Прочетете двата на глас и сравнете последствията. Това са наши учебни изречения; тревожният край на стихотворението остава отделен литературен избор. B1 описва адаптирания новогръцки прочит и подкрепеното упражнение.

• Работи в поезията, художествената критика и образованието.
• Самата школа датира основаването си през ноември 1958 г.
• Принстън пази поетичните ѝ ръкописи и лекции.