Никос Кавадиас

Кавадиас е роден на 11 януари 1910 г. в малко градче край Харбин в Манджурия, където баща му, родом от Кефалония, има търговско предприятие, снабдяващо руската армия. Семейството се връща в Гърция през 1914 г., живее в Аргостоли на Кефалония и през 1921 г. се установява в Пирея. Момчето израства в голямото пристанище, сред кораби и моряци, и през 1928 г. започва да публикува стихове в списания под псевдонима Петрос Валхалас. Иска да учи медицина, но болестта и смъртта на баща му го принуждават да работи – първо в корабна кантора, а от 1929 г. в морето като палубен моряк.

През 1939 г. получава диплома за радиотелеграфист и това остава професията му до края на живота: ασυρματιστής, сам в радиокабината, който предава съобщения на товарни и пътнически кораби между Пирея, Червено море, Индийския океан, Америка и Далечния изток. Воюва на албанския фронт през 1940–41 г., прекарва окупацията в Атина, където се включва в Съпротивата, и се връща в морето през 1944 г. Последното му плаване приключва в края на 1974 г.

Никога не се жени и между плаванията живее в Атина при семейството на сестра си. Нисък, плешив и кротък, той е известен сред приятелите си като „Марабу“, по първата си книга, или «ο Κόλιας». Умира внезапно от инсулт в Атина на 10 февруари 1975 г., няколко седмици преди да излезе третата му стихосбирка.

Приживе Кавадиас издава само три стихосбирки и всяка е кратка. Μαραμπού („Марабу“, 1933), кръстена на грозен африкански щъркел, е галерия от моряци, огняри, пристанища и екзотични татуировки в римувани четиристишия със силен, люлеещ се ритъм: огняр от Джибути, който умира от порока си, нож, купен в Алжир, Куро Сиво – топлото течение край Япония. Πούσι („Мъгла“, 1947) е по-мрачна и по-плътна, белязана от войната и годините в опасни морета: стихотворението «Θεσσαλονίκη», написано по време на нощна вахта, си спомня за изгубена любов в родината; «Federico García Lorca» оплаква убития испански поет. Τραβέρσο („Траверсо“, 1975) събира последните стихове. Във всички тях морето не е почивка, а работа, затвор и съдба, и морякът знае, че никога вече няма да се чувства у дома на сушата.

Единственият му роман, Η βάρδια („Вахтата“, 1954), проследява една нощ на мостика на ръждясал товарен кораб в Китайско море, където мъжете държат вахта и говорят на моряшки жаргон за жени, болести, смърт и оставените зад тях пристанища; днес той се смята за един от най-добрите гръцки романи на века. Оставя и няколко кратки прозаични текста. Езикът му смесва морски и чужди думи, имена на места от пет континента и простата реч на екипажа, което прави стиховете му необичайно осезаеми: усещаш миризмата на машинното масло и мъглата. Прочутите стихове от «Mal du départ» за идеалния и недостоен любовник на далечните пътувания обобщават целия му живот.

Пътят към Кавадиас минава през песните. Албумът на Танос Микруцикос Ο Σταυρός του Νότου („Южният кръст“, 1979), изпят от Янис Кутрас и други, превръща «Θεσσαλονίκη», «Kuro Siwo», «Ένας νέγρος θερμαστής από το Τζιμπουτί» и «Mal du départ» в песни, които звучат на всяко гръцко събиране, където някой има китара; през 1991 г. следва втори албум, Γραμμές των οριζόντων („Линии на хоризонтите“). Стиховете му са в училищните христоматии, «Θεσσαλονίκη» е една от най-известните песни за града, а Η βάρδια е преведен на много езици. И Кефалония, и Пирея го смятат за свой поет, а търговският флот, чиито радисти той обезсмърти, го брои за един от своите.

• Роден е в Манджурия, в градче край Харбин, където баща му от Кефалония снабдява руската армия със стоки.
• От 1939 до 1974 г. работи като корабен радист; стиховете се пишат в радиокабината, между съобщенията.
• Третата и последна му стихосбирка, Τραβέρσο, излиза през 1975 г., седмици след смъртта му.
• Албумът „Южният кръст“ (1979) с неговите стихове, превърнати в песни, е една от най-продаваните плочи в историята на гръцката музика.