Платон

Платон се ражда около 427 г. пр.н.е. в един от най-старите родове на Атина: майка му Периктиона твърди, че произхожда от рода на Солон, а роднините ѝ Критий и Хармид са сред Тридесетте тирани, управлявали Атина след поражението ѝ през 404 г. пр.н.е. Според преданието истинското му име е Аристокъл, а „Платон“ е прякор, „широкия“, заради раменете или стила му. Израства по време на Пелопонеската война и още млад става последовател на Сократ.

Процесът и екзекуцията на Сократ през 399 г. пр.н.е., извършени от възстановената демокрация, отвръщат Платон от атинската политика. За известно време той напуска града, посещава Мегара и вероятно Египет, а около 388 г. пр.н.е. пътува до Южна Италия и Сицилия, където се запознава с питагорееца Архит и с тирана на Сиракуза Дионисий I; разказва се, че тиранинът го продал като роб и приятели го откупили. Завърнал се в Атина, около 387 г. пр.н.е. той основава школа в горичката, посветена на героя Академ, извън градските стени: Академията, която оцелява под една или друга форма девет века.

Той се връща два пъти в Сиракуза, през 367 и 361 г. пр.н.е., с надеждата да превърне младия Дионисий II във владетел философ; и двата опита се провалят тежко и той има късмет, че се прибира у дома. Преподава в Академията до смъртта си около 347 г. пр.н.е., на около осемдесет години. Най-прочутият му ученик, Аристотел, остава там двадесет години.

Платон никога не говори от свое име: всичко, което е написал, е под формата на диалози, разговори, в които Сократ или понякога друг събеседник проверява онова, което хората смятат, че знаят. Запазени са около тридесет и пет диалога, заедно с писма със спорна автентичност. Ранните, като Απολογία Σωκράτους (Апология), речта на Сократ на процеса му, и Κρίτων (Критон), за това защо той отказва да избяга от затвора, са основният ни образ на Сократ. Φαίδων (Федон) описва последните му часове и довода му, че душата е безсмъртна.

Средните диалози изграждат собствената философия на Платон. Συμπόσιον (Пирът) е угощение, на което всеки гост възхвалява Ерос; Аристофан разказва мита за разполовените хора, които търсят другата си половина, а Диотима описва стълбата от телесната красота до самата Красота. Πολιτεία (Държавата), в десет книги, пита какво е справедливостта и отговаря с идеален град, управляван от философи; в нея са пръстенът на Гигес, който прави притежателя си невидим, алегорията за пещерата, където затворниците бъркат сенките с действителността, и митът за Ер за избора, който душата прави на следващия си живот. Φαίδρος (Федър) изобразява душата като колесничар с два коня и разказва как бог Тевт предложил писмеността на цар Тамус.

По-късно идват Τίμαιος и Κριτίας с историята за Атлантида и огромните недовършени Νόμοι (Закони). Прозата му на атически гръцки е образецът, с който се мери всеки следващ гръцки писател.

В Атина мястото на Академията е археологически парк в квартала, който и до днес се нарича Ακαδημία Πλάτωνος, с малък дигитален музей; на улица Панепистимиу Атинската академия, националната академия, основана през 1926 г., има мраморни седнали фигури на Платон и Сократ пред входа си. Всеки гръцки ученик в последния клас на лицея чете откъси от Протагор и Държавата в оригинал за националните изпити. Всекидневният гръцки пази думите му: πλατωνικός έρωτας за любов без докосване, ο μύθος του σπηλαίου за всяка ситуация, в която хората бъркат сенките с истината, и Ατλαντίδα, която той измисля. Текстовете за четене в този сайт преразказват шест от митовете му на новогръцки: започнете с пещерата.

• Академията се намирала в маслинова горичка извън Атина и дала името си на всички академии по света; атинският квартал около мястото и до днес носи това име.
• Атлантида не се споменава никъде преди Тимей и Критий на Платон; той я представя като история, която Солон чул от египетски жреци, и почти сигурно я е измислил.
• Във Федър той кара един египетски цар да твърди, че писмеността ще погуби паметта – довод, запазен, разбира се, в писмен вид.
• Три пъти посещава тираните на Сиракуза с надеждата да създаде цар философ; и трите посещения завършват с провал или опасност.