Живот
Папалукас учи в атинското Училище за изящни изкуства, после в Париж през 1917–1921 г. Там среща модерната живопис и постимпресионистичните търсения на цвят и форма. Завръща се като военен художник по време на малоазийския поход. Картините са показани в Запион през 1922 г.; голяма част от тази продукция по-късно е загубена при разрушаването на Смирна.
Престоят на Атон през 1923–1924 г. е решаващ. Рисува пейзажи, манастири и пристанища, изучава византийски стенописи, икони и ръкописи. Срещите изграждат личен език. Украсява катедралата Евангелистрия в Амфиса през 1927–1932 г. Преподаването и обществените задачи разширяват влиянието: рисуване в Политехническия университет през 1943–1951 г., професор по живопис в Училището за изящни изкуства през 1956 г. Със Стратис Дукас, Никос Хаджикириакос-Гикас, Димитрис Пикионис и Сократис Карантинос сътрудничи на To Trito Mati през 1935–1937 г. Свързва наблюдението на гръцки места с международни художествени развития.
Творчество
Гостната на Лавра, 1924 г., принадлежи към атонския период. Момче с тиранти, датирано от Националната галерия през 1925 г., включва човешката фигура в изследването на цвят и структура. Евангелистрия в Амфиса, 1927–1932 г., пренася срещата с Византия в голяма архитектурна среда. Рисунки и етюди подготвят отношенията между отделни изображения и църковен интериор.
Къщи в Киприадис, 1938 г., и Пейзаж от Делфи, 1945 г., показват траен интерес към обитавани пейзажи. Сгради, склонове и растителност стават отношения на форми и багри. Ваза с цветя (тъмни багри), 1956 г., пренася вниманието към натюрморта. Скромен сюжет може да изисква сложна композиция. Изказването за материалните средства насочва към цвят, линия и организация. Сравняването на съседни тонове, проследяването на мазка и присъствието на предмет правят гледането активно. Творчеството обхваща кавалетна живопис и монументална църковна украса.
Наследство в днешна Гърция
Папалукас допринася за гръцката живопис на XX век, свързвайки византийска традиция и модерно цветово търсене. Ретроспективата на Националната галерия през 1976 г. го представя на нова публика. Гръцките музейни текстове и краткото изказване дават думи за наблюдение.
Направете две сини проби върху своя хартия и добавете бяло към втората. Използвайте «Το δεύτερο μπλε είναι πιο φωτεινό από το πρώτο». Изберете топъл и студен цвят и ги опишете на гръцки. θερμός и ψυχρός означават цветови отношения, не измерена температура. B1 се отнася до това подпомогнато новогръцко сравнение с прилагателни, глаголи за рисуване и обосновка на личен избор.
Знаете ли, че…?
- Изучава византийско изкуство на Атон през 1923–1924 г.
- Украсява Евангелистрия в Амфиса през 1927–1932 г.
- Националната галерия организира ретроспектива през 1976 г.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Αρχονταρίκι Λαύρας Αγ. Όρους | Гостна на манастира Лавра на Атон | 1924 |
| Αγόρι με τιράντες | Момче с тиранти | 1925 |
| Ευαγγελίστρια Άμφισσας — τοιχογράφηση | Евангелистрия, Амфиса — църковна украса | 1927–1932 |
| Σπίτια στου Κυπριάδη | Къщи в Киприадис | 1938 |
| Τοπίο Δελφών | Пейзаж от Делфи | 1945 |
| Βάζο με λουλούδια (σκούρα χρώματα) | Ваза с цветя (тъмни багри) | 1956 |
Един ред за запомняне
η ζωγραφική πρέπει να συγκινεί με τα υλικά της μέσα και όχι με το θέμα
i zografikí prépei na sygkiní me ta yliká tis mésa kai óchi me to théma
Живописта трябва да вълнува с материалните си средства, а не с темата.
