Теофилос Хадзимихаил

Теофилос се ражда около 1870 г. във Вария, село непосредствено до Митилини на остров Лесбос, в бедно семейство; казват, че баща му бил обущар, а дядо му по майчина линия – зограф на икони. Учил е малко, бил левичар и срамежлив и от дете рисувал върху всичко, което му попадне. Като млад заминава за Смирна, където според преданието работи известно време като портиер в гръцкото консулство и започва да рисува.

Около 1897 г. преминава в континентална Гърция и се установява в района на Волос и планината Пилио, където остава около тридесет години. Не притежавал почти нищо и живеел от рисуване: някой дюкянджия или селянин му давал храна, малко пари или място за спане, а Теофилос покривал стена на къщата, кафенето или мелницата с битки, светци, пейзажи и портрети. Винаги носел фустанелата, плисираната пола на бойците от 1821 г., а на празници устройвал собствени исторически шествия, преоблечен като Александър Велики, със селските деца за войска. Мнозина го смятали за безобиден чудак.

През 1927 г. се връща на Лесбос. Там около 1929 г. го открива Стратис Елефтериадис, роден в Митилини издател и художествен критик, прочут в Париж под името Териад, който му дава платно, бои и поръчки и купува творбите му. Теофилос умира във Вария през март 1934 г., преди парижките изложби, увенчани с тази в Лувъра през 1961 г., които правят името му известно в чужбина.

Теофилос рисувал това, за което гърците пеели и разказвали. Любимите му сюжети били героите от Войната за независимост, Колокотронис, Атанасиос Дякос, Кацандонис и Маркос Боцарис, показани с фустанела насред битката, и Александър Велики, когото рисувал отново и отново като гръцки народен герой с блестящ шлем. Редом с тях поставял сцени от поемата Ερωτόκριτος (Еротокритос), Адам и Ева, антични богове и обикновения живот, който виждал около себе си: жътва, рибари, овчари, танцьори, сватба, хлебар пред пещта си, а зад тях островите и планините на Гърция.

Стилът му се нарича наивен или народен, защото никога не научил правилата на академичната живопис: без перспектива, фигури в плоски ярки цветове, всяко листо и всяко цвете нарисувано отделно и често ръкописен надпис, който обяснява кой кой е. И все пак усетът му за цвят и композиция е сигурен, а картините му имат непосредствеността на византийските икони и на везаните шарки на селската носия, които били истинските му школи. Най-голямата запазена творба е комплексът от стенописи, които прави през 1912 г. в къщата на Янис Кондос в Анакасия, над Волос, днес музей. Повечето от стенописите му в Пилио са варосани или изгубени, а това, което имаме днес, са главно преносимите творби върху платно, дърво и картон, които прави през последните си години за Териад.

На него са посветени два музея. Музеят „Теофилос“ във Вария, построен от Териад и открит през 1965 г. близо до родното място на художника, съхранява около 85 негови картини; на няколко крачки се намира Музеят „Териад“, а в Анакасия край Волос може да се посети къщата на Кондос със стенописите от 1912 г. по стените ѝ. Славата му дават поетите: Одисеас Елитис написва есето Ο ζωγράφος Θεόφιλος (Художникът Теофилос), а Йоргос Сеферис също пише за него, и двамата през 1947 г., и след тях Теофилос се превръща в образец на един изконно гръцки начин на виждане. Картините му се появяват в учебници, на плакати и пощенски марки, а неговият Александър, неговият Еротокритос и танцуващите му селяни са сред най-обичаните образи на съвременна Гърция.

• Никога не е имал ателие: по-голямата част от творчеството му е нарисувана направо по стените на кафенета, дюкяни, мелници и къщи срещу храна и легло.
• Носел фустанелата всеки ден, а на празници се преобличал като Александър Велики и водел селските деца в шеговити битки.
• Творбите му са показани в Лувъра в Париж през 1961 г. благодарение на Териад, издателя на Матис и Пикасо, който е от същия град.
• Къщата, която изписва в Анакасия през 1912 г., още стои и може да се посети като музей.