Каролос Кун

Кун е роден на 13 септември 1908 г. в Бурса (Пруса) в Мала Азия, от баща с германски произход и майка гъркиня, и израства в Константинопол, където учи в американския Робърт колеж. След година в Сорбоната идва в Атина през 1929 г., за да преподава английски в Атинския колеж, и именно с учениците си режисира за пръв път: „Птиците“, „Жабите“ на Аристофан и „Киклоп“ в училищната градина, играни с маски и народни носии. През 1934 г. заедно с художника Янис Царухис и актьора Дионисис Деварис основава краткотрайната Λαϊκή Σκηνή (Народна сцена), където поставя критската трагедия Ερωφίλη и „Алкестида“ на Еврипид в стил, който нарича «гръцки народен експресионизъм».

През есента на 1942 г., в разгара на германската окупация и глада, той открива Θέατρο Τέχνης с „Дивата патица“ на Ибсен и трупа от непознати млади актьори, които са и негови ученици, сред тях младата Мелина Меркури. Театърът затваря поради липса на пари през 1949 г., а когато отваря отново през 1954 г., това е в Υπόγειο, мазе под пасажа „Орфей“ на улица Песмазоглу, сто и петдесет места около гола сцена, което остава негов дом и символ.

Той продължава да работи и по време на диктатурата от 1967–74 г., когато публиката чете постановките му на Аристофан като актове на съпротива, и умира в Атина на 14 февруари 1987 г. Художественият театър, неговата школа и двете му сцени, Υπόγειο и сградата на улица Фриниху в Плака, продължават под името Θέατρο Τέχνης Καρόλου Κουν.

Първото постижение на Кун е, че въвежда XX век на гръцката сцена. Художественият театър показва за пръв път в Гърция Пирандело, Лорка и Тенеси Уилямс; неговият „Трамвай „Желание““ от 1949 г., с Меркури като Бланш и музика на Манос Хадзидакис, включително песента «Χάρτινο το φεγγαράκι», е крайъгълен камък в паметта на Атина. През 50-те и 60-те години идват Брехт, Йонеско, Бекет и Пинтер в изпълнение на ансамбъл, който работи и учи заедно, като реакция срещу звездната система на комерсиалния театър. Второто му постижение е гръцката драматургия: през 1957 г. поставя Η αυλή των θαυμάτων („Дворът на чудесата“) на непознатия Яковос Камбанелис, пиесата, която полага основите на модерната гръцка драма, а след това открива Лула Анагностаки, Димитрис Кехаидис и други.

Третото е Аристофан. Неговите Όρνιθες („Птиците“) в театъра на Ирод Атик през август 1959 г., в превод на Василис Ротас, с музика на Хадзидакис, декори и костюми на Царухис и хореография на Зузу Николуди, третират комедията като жив народен празник, с византийско песнопение и жестове от театъра на сенките. Свещеник, пародиран в стила на православна литургия, предизвиква скандал; министър Константинос Цацос забранява следващите представления след премиерата. Възобновен през 1960 г., спектакълът печели първа награда на „Театъра на нациите“ в Париж през 1962 г. и гостува по света в продължение на десетилетия. Следват Πέρσες („Персите“, Лондон 1965), Βάτραχοι, Αχαρνής, Οιδίπους Τύραννος и Βάκχες, и неговият начин да се играят древните, хоров, музикален, вкоренен в народния обред, а не в мрамора, става гръцкият начин.

Слезте по стълбите към Υπόγειο на улица Песмазоглу или влезте в Художествения театър на улица Фриниху в Плака и сте в дома на Кун; трупата и театралната школа все още носят името му, а нейните възпитаници, от Йоргос Лазанис, Мимис Куюмдзис и Рени Питаки до днешните телевизионни актьори, в Гърция се наричат просто «από το Θέατρο Τέχνης». Неговите „Птици“ са възобновявани отново и отново, а музиката на Хадзидакис за тях е записана на плоча. Откъс от „Дворът на чудесата“ на Камбанелис, когото той открива, се чете в лицея. Събраните му беседи и текстове излизат под заглавието Κάνουμε θέατρο για την ψυχή μας („Правим театър за душата си“, 1987), заглавие, което гръцките театрални хора цитират като верую.

• Първите му постановки са училищни представления: Аристофан с момчетата от Атинския колеж в началото на 30-те години, с маски и народни носии.
• Художественият театър отваря през 1942 г., по време на глада при окупацията, с „Дивата патица“ на Ибсен и трупа от ученици.
• „Птиците“ от 1959 г. са забранени от гръцкото правителство след едно-единствено представление и три години по-късно печелят първа награда на „Театъра на нациите“ в Париж.
• Неговият „Трамвай „Желание““ от 1949 г. дарява Гърция с една от най-обичаните ѝ песни, «Χάρτινο το φεγγαράκι» на Хадзидакис, изпята от Мелина Меркури в ролята на Бланш.