Ксенофонт

Ксенофонт е роден около 430 г. пр. Хр. в атинския дем Ерхия, в семейство достатъчно богато, за да отглежда коне, което го прави конник, и достатъчно консервативно, за да се чувства неловко в радикалната демокрация от годините на Пелопонеската война. Като млад той следва Сократ. През 401 г. пр. Хр., въпреки съвета на Сократ, приема поканата на свой приятел да се присъедини към армията, която персийският принц Кир Млади събира, официално срещу планински племена, а всъщност срещу брат си, цар Артаксеркс II.

Кир загива в битката при Кунакса край Вавилон и скоро след това гръцките стратези са подмамени на среща и убити от сатрапа Тисаферн. Ксенофонт, който няма никакво командване, взема думата на нощното събрание, избран е за един от новите стратези и през следващите месеци помага да бъдат отведени около десет хиляди души на север, през сняг, враждебни племена и глад, до гръцкия град Трапезунт на Черно море, а после на запад до Византион. След това служи на спартанския цар Агесилай, сражава се на страната на Спарта срещу Атина при Коронея през 394 г. пр. Хр. и е официално изгонен от своя град.

Спарта му дава имение в Скилунт край Олимпия, където в продължение на двадесет години той обработва земята, ловува, отглежда двама сина и пише. След поражението на Спарта при Левктра през 371 г. пр. Хр. губи имението и се премества в Коринт; атинският указ за изгнание е отменен, а синът му Грил загива, сражавайки се за Атина в конницата при Мантинея през 362 г. пр. Хр. Ксенофонт умира около 354 г. пр. Хр. в Коринт или в Атина.

Κύρου Ανάβασις („Анабасис“, „походът навътре в страната“) е книгата, която го прави безсмъртен: седем книги, които разказват в трето лице как той и Десетте хиляди се връщат у дома, със знаменития момент в четвърта книга, когато авангардът достига върха на планината Техес и викът «Θάλαττα, θάλαττα!» се търкаля назад по цялата колона. Това е едновременно военни мемоари, пътепис за Месопотамия, Кюрдистан и Армения и изследване на това как една демократична армия се управлява сама чрез събрание и слово. Ελληνικά („Елинска история“) продължава гръцката история точно там, където Тукидид спира през 411 г. пр. Хр., и я довежда до 362 г., включително падането на Атина през 404 г., управлението на Тридесетте тирани и възхода и падението на Спарта.

Сократическите съчинения са другата половина от наследството му. Απομνημονεύματα („Спомени за Сократ“) защитават учителя му срещу обвинението, че покварява младежта, като записват разговорите му; заедно с Απολογία („Апология“) и Συμπόσιον („Пир“) те са единственият портрет на Сократ, който не е написан от Платон. Οικονομικός („Домостроител“), диалог за управлението на дом и стопанство, дава на Европа думата „икономика“. Κύρου Παιδεία („Киропедия“, „Възпитанието на Кир“) е подобно на роман жизнеописание на Кир Велики, четено векове наред като наръчник по водачество. Пише и кратки трактати за ездата, за началника на конницата, за лова, за приходите на Атина и за спартанското държавно устройство, както и похвално слово за Агесилай. Гръцкият му е ясен, подреден и без украси и затова учителите от древността до днес го дават в ръцете на начинаещите.

Всеки грък, завършил лицей, е чел Ксенофонт в оригинал: Ελληνικά, с капитулацията на Атина през 404 г. пр. Хр. и събарянето на Дългите стени „под звуците на флейти“, са задължително четиво в първия клас на гръцкия лицей, а „Анабасис“ е бил книгата за начинаещи цял век преди това. «Θάλαττα, θάλαττα» казва полушеговито всеки, който най-после стигне до морето при лятно пътуване с кола. От площад „Синтагма“ в Атина започва улица с името Ξενοφώντος. Неговият „Домостроител“ е прародител на думата οικονομία, икономика, а „Анабасис“ е вдъхновил творби от есетата на Итало Калвино до филма от 1979 г. „Воините“, който пренася похода на Десетте хиляди в нюйоркското метро. Гръцкият текст е достъпен безплатно в el.wikisource и Perseus.

• „Анабасис“ е написан в трето лице; Ксенофонт говори за себе си като за „Ксенофонт“ от начало до край и по-късни читатели подозират, че първоначално го е разпространил под друго име.
• Синът му Грил загива в атаката на конницата при Мантинея през 362 г. пр. Хр. и за него са написани толкова много възхвали, че Аристотел им посвещава трактат.
• Ксенофонт се сражава срещу собствения си град при Коронея през 394 г. пр. Хр. и затова е изгонен; Атина отменя указа около тридесет години по-късно.
• Култовият филм от 1979 г. „Воините“ е преразказ на „Анабасис“, с банди вместо перси и Кони Айлънд вместо Черно море.