Тео Ангелопулос

Ангелопулос е роден в Атина на 27 април 1935 г. в семейството на дребен търговец. На девет години е по време на уличните боеве през декември 1944 г., когато баща му е арестуван и семейството го търси сред мъртвите; по-късно казва, че онези седмици са му дали образите на цялата му кариера. Учи право в Атинския университет, отбива военната си служба и през 1961 г. заминава за Париж, първо в Сорбоната, а после във филмовото училище IDHEC, което напуска след скандал с преподавателите си. Връща се през 1964 г. и пише филмова критика за левия всекидневник Δημοκρατική Αλλαγή, докато превратът на полковниците през 1967 г. не го затваря.

Първият му пълнометражен филм, Αναπαράσταση (Реконструкция, 1970), заснет черно-бяло в умиращо село в Епир, печели наградите на фестивала в Солун и възвестява ново гръцко кино. По време на диктатурата и след нея той създава филмите, на които се крепи славата му, с постоянен екип: операторът Йоргос Арванитис, сценаристът Тонино Гуера, дългогодишен сътрудник на Фелини, а от 1984 г. и композиторката Елени Караиндру. През 80-те и 90-те години работи с международни звезди, Марчело Мастрояни, Харви Кайтел, Бруно Ганц, Уилем Дефо, без да променя метода си, и събира големите европейски награди.

На 24 януари 2012 г., докато снима Η άλλη θάλασσα (Другото море) в Драпецона, близо до пристанището Пирея, той пресича път и е блъснат от мотоциклет; умира в болницата същата нощ, на седемдесет и шест години. Филмът така и не е завършен.

Стилът на Ангелопулос може да се опише с едно изречение, а за да се усвои, е нужен цял живот. Кадърът трае минути, не секунди; камерата бавно панорамира над пейзаж от дъжд, сняг и мъгла, през който вървят малки фигури; един-единствен дубъл може да побере няколко години, като актьорите сменят костюмите си, докато камерата се върти; диалогът е рядък, а чувството носи музиката, в късните филми скръбните обой и акордеон на Караиндру. Местата на действието са гръцкият север, Солун, планините на Епир, езерата и границите на Македония.

Негова тема е гръцката история такава, каквато са я преживели онези, които не са я правили. Ο Θίασος (Трупата, 1975), дълъг почти четири часа, следва трупа актьори, които се опитват да изиграят пасторалната мелодрама Γκόλφω, докато диктатурата на Метаксас, окупацията, Съпротивата и Гражданската война ги прекъсват; заснет е при полковниците и излиза след падането им. Ταξίδι στα Κύθηρα (Пътуване до Китира, 1984) връща от Съветския съюз стар комунист изгнаник в страна, която вече не го иска. Τοπίο στην ομίχλη (Пейзаж в мъглата, 1988) изпраща две деца с влак на север да търсят баща, който може би не съществува. Το βλέμμα του Οδυσσέα (Погледът на Одисей, 1995, Голямата награда в Кан) следва гръцко-американски режисьор през Балканите до обсадения Сараево в търсене на първия филм, заснет някога там. Μια αιωνιότητα και μια μέρα (Вечността и един ден, 1998, Златна палма) дарява на умиращ поет в Солун един последен ден с албанско улично дете.

Започнете с Τοπίο στην ομίχλη, най-достъпния от филмите му, или с музиката на Елени Караиндру към Погледът на Одисей и Вечността и един ден, която в Гърция се слуша далеч извън киното; темата от Ταξίδι στα Κύθηρα се разпознава веднага. Гръцките критици редовно избират Ο Θίασος за най-добрия гръцки филм на всички времена, а ERT излъчва филмите му на годишнини. Международният филмов фестивал в Солун, където печели първите си награди, организира ретроспективи на творчеството му, а Гръцката синематека в Атина пази копията му. Прилагателното αγγελοπουλικός е навлязло в гръцкия за всеки бавен, мъглив, дълъг кадър и се употребява с възхищение, а понякога и с усмивка. Смъртта му на един път в Драпецона, по средата на филм за гръцката криза, се помни като една от по-тъжните бележки под линия на онези години.

• „Вечността и един ден“ (1998) остава единственият гръцки филм, спечелил Златна палма в Кан.
• „Трупата“ трае почти четири часа и съдържа само около осемдесет кадъра; някои отделни дубли обхващат няколко години история.
• Изключен е от парижкото филмово училище IDHEC след разногласия с преподавателите си и усвоява занаята, като гледа филми и пише за тях.
• Умира през 2012 г., докато снима филм за гръцката дългова криза, „Другото море“, който така и не е завършен.