Александър Велики

Александър е роден в Пела, столицата на Македония, през лятото на 356 г. пр.н.е., син на цар Филип II и Олимпиада, принцеса от Епир. Филип превръща Македония в най-силната държава в Гърция и дава на сина си най-добрия възможен учител: от около 343 г. пр.н.е. философът Аристотел обучава момчето в Миеза, близо до Пела. Плутарх разказва как младият Александър укротил коня Βουκεφάλας (Буцефал), когото никой друг не можел да язди, като забелязал, че той се плаши от собствената си сянка, и го обърнал с лице към слънцето.

През 336 г. пр.н.е. Филип е убит в Еге, днешна Вергина, и Александър става цар на двайсет години. След като си осигурява Гърция, през 334 г. пр.н.е. той преминава Хелеспонта към Азия с войска от около 40 000 души. Три битки сломяват персийския цар Дарий III: при Граник през 334 г., при Ис през 333 г. и при Гавгамела през 331 г. Междувременно разсича гордиевия възел, посрещнат е радушно в Египет и основава там Александрия през 331 г. Следват Вавилон, Суза и Персеполис, после Средна Азия, а през 326 г. пр.н.е. преминава Инд и разбива цар Пор при река Хидасп, където загива Буцефал. При Хифасис изтощените му войници отказват да продължат и той поема обратно през пустините на Гедрозия.

Умира във Вавилон през юни 323 г. пр.н.е. след внезапна треска, преди да е навършил трийсет и три години. Царувал е по-малко от тринайсет години и никога не е губил битка. Пълководците му си поделят империята, а гробницата му в Александрия, посещавана от римски императори, по-късно е изгубена и никога не е открита.

Александър не е написал нищо; неговите «творби» са делата му и те са известни от Ариан, Плутарх, Диодор и Курций, които използват изгубените спомени на съратниците му. Граник (334 г. пр.н.е.) отваря Мала Азия; Ис (333 г. пр.н.е.) обръща Дарий в бягство и дава на Александър семейството и съкровището на персийския цар; Гавгамела (331 г. пр.н.е.), в равнината край Арбела в днешен Ирак, унищожава персийската армия и го прави господар на империята. Хидасп (326 г. пр.н.е.), битка под мусонния дъжд срещу бойни слонове, е последното му голямо сражение.

Също толкова важно е онова, което изгражда. Основава около двайсет града с името Александрия, от Египет до Афганистан, и заселва в тях гърци и македонци; египетската Александрия, със своя фар и библиотека, става най-големият гръцки град в света. Гръцкият става език на администрацията и търговията от Нил до Инд, а опростеният общ гръцки, който се разпространява с него, Κοινή (койне), е гръцкият на Новия завет. Периодът след смъртта му, с гръцки царства в Египет, Сирия и Македония и разцвет на гръцкото изкуство и наука в Александрия, Пергам и Антиохия, се нарича елинистически заради него.

Още приживе той е и митична фигура: посещава оракула на Амон в египетската пустиня, приветстван е като син на Зевс и възприема някои обичаи на персийския двор, което мнозина от македонците му приемат с негодувание. Античният «Роман за Александър» по-късно го превръща в приказен герой, който лети в кошница, носена от орли, и се гмурка до дъното на морето.

В Гърция Александър е навсякъде. Почти всеки град има улица Μεγάλου Αλεξάνδρου, летището на Кавала носи името му, а голямата бронзова статуя на Александър върху Буцефал на крайбрежната алея в Солун е място за среща на целия град. Царските гробници във Вергина, където Манолис Андроникос открива през 1977 г. неразграбената гробница на Филип II, и археологическият обект и музеят в Пела с неговите мозайки от речни камъчета са двете места, които си заслужава да се посетят. Шестнайсетлъчевото Вергинско слънце от гробницата на Филип се е превърнало в македонски символ. В народната легенда сестра му, Горгоната, русалка, спира корабите и пита «Ζει ο βασιλιάς Αλέξανδρος;» (Жив ли е цар Александър?), а моряците трябва да отговорят «Ζει και βασιλεύει και τον κόσμο κυριεύει» (Жив е и царува, и света владее), иначе корабът загива. Героят на театъра на сенките Карагьозис се бие с прокълнатата змия в образа на Александър, а Αλέξανδρος остава едно от най-разпространените гръцки лични имена.

• Плутарх казва, че спял с препис на „Илиада“, анотиран от Аристотел, под възглавницата си до една кама.
• Нарекъл град, Букефала, на коня си, на река Хидасп в днешен Пакистан.
• В Гордион през 333 г. пр.н.е. се справил с прочутия възел, който никой не можел да развърже, според най-известната версия, като го разсякъл с меча си.
• Когато срещнал философа Диоген, който го помолил само да не му закрива слънцето, според преданието отбелязал, че ако не бил Александър, би искал да бъде Диоген.