Георгиос Визиинос

Роден е като Георгиос Михаилидис на 8 март 1849 г. във Визие (Βιζύη, днес Визе в Турция), малък град в Източна Тракия, от който по-късно взема псевдонима си. Баща му умира, когато е малък, и на около десет години е изпратен в Константинопол да учи шивашкия занаят. После един роднина го завежда в Кипър, където архиепископ Софроний забелязва умното момче и го праща да учи за свещеник. Обратно в Константинопол той намира покровителя, който променя живота му: банкера Георгиос Зарифис, който плаща образованието му през следващите петнадесет години.

Визиинос учи в Атина, където през 1874 г. дългата му поема Κόδρος (Кодър), за последния цар на Атина, печели поетичната награда „Вуцинас“. От 1875 г. учи философия и психология в Гьотинген, където посещава лекциите на Херман Лотце, а след това в Лайпциг, където през 1881 г. завършва докторска дисертация на немски върху детската игра. В Париж през 1883 г. Το αμάρτημα της μητρός μου се появява за първи път във френски превод, преди гръцкият текст да излезе в Εστία.

Зарифис умира през 1884 г. и парите спират. Визиинос се установява в Атина, преподава история на философията в университета като незаплатен доцент и дава частни уроци. Влага надеждите си в една мина край Самаково в родната му Тракия, за която така и не намира инвеститори, и се влюбва в своя ученичка, Бетина Фравасили, още тийнейджърка. През април 1892 г. е настанен в психиатричната болница „Дромокаитио“ в Атина, където умира на 15 април 1896 г.

Всеки от малкото му разкази е построен като загадка: преди години в семейството се е случило нещо и разказвачът, млад мъж на име Йоргис, завърнал се от чужбина, бавно го разкрива. В Το αμάρτημα της μητρός μου (Грехът на майка ми, 1883) майката признава, че като млада жена случайно е задушила в съня си дъщеричката си Аньо и че предаността ѝ към осиновените момичета е опит да изкупи това. В Ποίος ήτον ο φονεύς του αδελφού μου (Кой беше убиецът на брат ми?, 1883) убиецът на брата на разказвача се оказва млад турчин, когото майката е гледала и обикнала като син.

Αι συνέπειαι της παλαιάς ιστορίας (Последиците от старата история, 1884) се развива в Германия: любов, която завършва с лудост. Το μόνον της ζωής του ταξείδιον (Единственото пътуване в живота му, 1884) е най-нежният: момче, дадено за чирак при шивач в Константинопол, тича у дома при умиращия си дядо, който е изпълнил детството му с разкази за далечни земи, и научава, че старецът никога не е пътувал по-далеч от собствената си сватба. Μοσκώβ-Σελήμ (Москов-Селим, 1895) оставя един стар османски войник да разкаже как пленът в Русия е преобърнал неговата вярност; първият гръцки разказ с турчин за герой.

Повествованието е на катаревуса, официалния писмен гръцки на времето, докато героите говорят димотики от Тракия: образован човек, който слуша народа, от който е произлязъл. Визиинос публикува и поезия, включително Ατθίδες αύραι (Атически повеи, 1883), и стихове за деца.

Το αμάρτημα της μητρός μου е в литературната антология за лицея, така че почти всеки грък е срещнал в училище Аньо и измъчваната от вина нейна майка; Το μόνον της ζωής του ταξείδιον също се преподава широко и двата разказа редовно се играят в Атина като моноспектакли. Филмът Το μόνον της ζωής του ταξείδιον (2001) на Лакис Папастатис преплита разказа със собствения живот на Визиинос и е добро място за начало. Няколко гръцки града имат улица Βιζυηνού, а гробът му е в Първото гробище на Атина. На английски сборникът на Уилям Ф. Уайът My Mother's Sin and Other Stories (Грехът на майка ми и други разкази, 1988) го прави известен в чужбина. В този сайт курсът B2 е естественият спътник на неговите разкази.

• На десет години е шивашки чирак, а на тридесет и две — доктор по философия; лайпцигската му дисертация от 1881 г. е върху детската игра.
• Най-известният му разказ е публикуван на френски, в Париж, преди да се появи на гръцки.
• Визиинос е псевдоним: означава „човекът от Визие“, родния му град, а истинската му фамилия е Михаилидис.
• Последните четири години от живота си, от 1892 до 1896 г., прекарва в психиатричната болница „Дромокаитио“ в Атина, като продължава да пише стихове.