Никос Гацос

Гацос е роден на 8 декември 1911 г. в Асеа, село в Аркадия, в централен Пелопонес, и планинските села на този край остават във въображението му през целия му живот. Като юноша отива в Атина, следва филология в Атинския университет и през 30-те години на XX век влиза в кръга на младите писатели около списание Τα Νέα Γράμματα, където се запознава с Одисеас Елитис, който остава най-близкият му приятел.

През 1943 г., в разгара на германската окупация, издава Αμοργός – поема от около двадесет страници, която смайва приятелите му и която, както се говори, написва за една нощ. Никога не издава друга стихосбирка. Вместо това от края на 40-те години пише за театъра и преди всичко за музика, като започва с песните, които той и Манос Хадзидакис създават за постановката на Каролос Кун на Трамвай „Желание“ през 1949 г., сред които и «Χάρτινο το φεγγαράκι».

Десетилетия наред е неизменна фигура в атинските кафенета – едър, мълчалив мъж, който държи своя маса в кафене в центъра на града, говори с всички и записва малко. Работи за гръцкото радио, превежда Федерико Гарсия Лорка и продължава да пише текстове до последните си години. Умира в Атина на 12 май 1992 г. и е погребан, както е желал, в Асеа.

Αμοργός носи името на остров в Цикладите, който Гацос, както се говори, никога не е посещавал. Това е сюрреалистична поема в свободен стих, проза и размери на народната песен, в която образи на гръцкото село, морето, войната и смъртта се редуват с логиката на сън; първият ѝ стих, «Με την πατρίδα τους δεμένη στα πανιά και τα κουπιά στον άνεμο κρεμασμένα» (С родината си, вързана за платната, и веслата, окачени на вятъра), е един от най-цитираните в съвременната гръцка поезия. Тя повлиява на цяло поколение поети.

Песенните му текстове са другата половина от творчеството му и достигат до много повече хора. С Хадзидакис написва «Χάρτινο το φεγγαράκι» (1949), «Μίλησέ μου» („Говори ми“), «Τ' αστέρι του βοριά» („Северната звезда“) и албума Αθανασία („Безсмъртие“, 1976), както и «Ο εφιάλτης της Περσεφόνης» („Кошмарът на Персефона“) – ранна екологична песен за опустошения пейзаж на Елевзина. С Теодоракис написва «Μυρτιά» („Мирта“) и други песни от 60-те години. Със Ставрос Ксархакос написва целия саундтрак на филма на Костас Ферис Ρεμπέτικο (1983), включително «Καίγομαι, καίγομαι» („Горя“) и «Μάνα μου Ελλάς» („Гърцийо, майко моя“) – песни, които звучат като стари ребетика, но са изцяло негови. Текстовете му използват най-простите думи, ритъма на народната песен и внезапен, неочакван образ; те са поезия, маскирана като популярна музика, и поколения певци от Нана Мускури до Мария Фарандури са ги записвали.

Започнете с «Χάρτινο το φεγγαράκι» в изпълнение на Нана Мускури и на Мелина Меркури: четири кратки стиха припев, които всеки начинаещ може да проследи. После чуйте саундтрака на Ксархакос към Ρεμπέτικο, който звучи във всяка гръцка таверна, и Αθανασία на Хадзидакис. Много от тези песни се пеят на училищни празници, по партита и на улицата и повечето гърци биха могли да изпеят дузина текстове на Гацос, без да могат да кажат и един стих от „Аморгос“. Нана Мускури, чиято кариера започва с Хадзидакис, записва десетки негови песни, така че думите му са стигнали по-далеч от тези на почти всеки друг гръцки поет. Сред авторите на текстове гърците обикновено го поставят на първо място: поетът, който доказа, че една популярна песен може да бъде литература.

• През живота си издава само една стихосбирка – „Аморгос“ (1943), и се говори, че я е написал за една нощ.
• Дава на поемата си името на остров, Аморгос, на който, както се говори, никога не е стъпвал.
• «Χάρτινο το φεγγαράκι» е написана за атинска постановка от 1949 г. на „Трамвай Желание“ на Тенеси Уилямс, с музика на 24-годишния Манос Хадзидакис.
• Преводът му на „Кървава сватба“ на Лорка (Ματωμένος γάμος) и до днес е стандартната гръцка версия, която се играе на сцена.