Алекос Александракис

Алекос Александракис е роден в Атина на 27 ноември 1928 г. Учи в драматичната школа на Националния театър и излиза на сцената през 1949 г. с трупата на Катерина Андреади. Ранните филми включват Εκείνες που δεν πρέπει να αγαπούν (Онези, които не бива да обичат, 1951) и Η Αγνή του λιμανιού (Агни от пристанището, 1952). Театърът и киното се развиват заедно през кариерата му.

През 1954 г. играе Иполит в трагедията на Еврипид в античния театър на Епидавър, режисирана от Димитрис Ронтирис. Филмите обхващат любовна драма и комедия, включително Στέλλα (Стела, 1955) на Михалис Какоянис. През 1961 г. като режисьор и актьор в Συνοικία το όνειρο (Кварталът на мечтите) се обръща към хората в беден атински квартал. Цензурата става част от мястото на филма в гръцката киноистория.

Създава и трупи, сътрудничейки професионално дълги години с Ноника Галинеа. Откриват театър „Илисия“ през 1986 г. Телевизията разширява публиката през 70-те и след това. Връща се в Националния театър със Σαλόνικα (Салоника, 1998) на Луиз Пейдж и играе в Το φως που σβήνει (Гаснещата светлина, 2000) на Василис Дурос. Получава Златния кръст на Ордена на честта през 2001 г. Умира на 8 ноември 2005 г.

Ιππόλυτος (Иполит) от 1954 г. показва Александракис в ансамбъл, който изпълнява Еврипид. Той играе едноименния герой, а Танос Коцопулос — баща му Тезей. Продукцията е част от ранната работа на Националния театър в Епидавър; ежегодният фестивал става институция следващата година. Архивните надписи различават имената на актьорите от драматичните роли.

Στέλλα (Стела, 1955) го събира с Мелина Меркури и Йоргос Фундас във филма на Какоянис. Συνοικία το όνειρο (Кварталът на мечтите, 1961) му дава отговорност и зад камерата. По сценарий на Тасос Ливадитис и Костас Кодзиас филмът следва бедни хора, мечтаещи за по-добро бъдеще. Неореалистичното внимание към всекидневието оспорва привлекателния образ на Гърция, предпочитан от властите.

В Δεσποινίς Διευθυντής (Госпожица директор, 1964) на Динос Димопулос играе с Джени Карези в комедия около техническа компания. По-късната сцена включва Σαλόνικα (Салоника, 1998), режисирана от Янис Йорданидис. Το φως που σβήνει (Гаснещата светлина, 2000) продължава екранната кариера с друга генерация гръцки кинотворци. Тези продукции свързват античен герой, съвременна социална драма и популярна комедия чрез различни автори, режисьори и партньори.

Отворете записа на Архива Димитрис Ронтирис при Община Пирея Φωτογραφίες από την παράσταση «Ιππόλυτος» (Снимки от Иполит), датиран 11 юли 1954 г. В бележките свържете Александракис с Ιππόλυτος и Коцопулос с Θησέας. Попитайте Ποιος παίζει τον Ιππόλυτο; и отговорете с името на актьора.

После напишете Ο Κωτσόπουλος παίζει τον Θησέα. Забележете как след παίζει Ιππόλυτος става τον Ιππόλυτο, а Θησέας — τον Θησέα. Това са наши учебни изречения по историческия състав. Текстът A2 помага за четене на театрален документ; цялата трагедия и литературният език изискват още подкрепа. Разликата актьор-роля помага и в други гръцки програми и надписи.

• Играе Иполит в продукцията на Националния театър в Епидавър през 1954 г.
• Режисира и играе в Кварталът на мечтите (1961).
• Театър „Илисия“ е открит през 1986 г. чрез професионалното му партньорство с Ноника Галинеа.