Никос Казандзакис

Казандзакис е роден в Ираклион на 18 февруари 1883 г., когато Крит все още е под османска власт, а критските въстания от детството му, в които участва и баща му, му дават темите за цял живот – борбата и свободата. Учи право в Атина (1902–06) и философия в Париж (1907–09), където слуша лекциите на Анри Бергсон, и се завръща като писател с огромен апетит: Ницше, будизмът, Ленин и Христос ще преминат през творчеството му. През 1911 г. се жени за Галатия Алексиу; бракът приключва и през 1945 г. той се жени за Елени Самиу, своя спътница от 20-те години.

През 1917 г. се опитва да експлоатира лигнитна мина в Мани заедно с работник на име Йоргис Зорбас – начинание, което се проваля търговски, но му дава най-известния му герой. Следват десетилетия на пътувания като журналист и неспокоен поклонник – до Русия, Япония, Китай, Испания, Египет, Синай и Англия, – от които се раждат пътеписите му Ταξιδεύοντας („Пътувайки“). От 1933 г. живее главно на остров Егина, където пише „Одисея“, а след войната за кратко е министър в гръцкото правителство (1945) и работи за ЮНЕСКО в Париж.

През 1948 г. се установява в Антиб на Френската Ривиера и там, вече над шейсетте, в един изключителен творчески порив пише романите, които го правят известен. Номиниран е няколко пъти за Нобелова награда, включително през 1957 г., когато тя е присъдена на Албер Камю. Разболява се по време на пътуване до Китай и умира във Фрайбург, Германия, на 26 октомври 1957 г. Гръцката църква го е нападала заради „Последното изкушение“ и той е погребан не в гробище, а на бастиона Мартиненго на венецианските стени на Ираклион, с изглед към града.

През по-голямата част от живота си Казандзакис се смята за поет и философ. Краткото му верую Ασκητική („Аскетика: Спасителите на Бога“, 1927) и неговата Οδύσσεια („Одисея: модерно продължение“, 1938) – продължение на Омир в 33 333 седемнадесетсрични стиха, в което Одисей отново напуска Итака и завършва живота си в Антарктида – са според него делото на живота му. Днес малцина ги четат.

Романите, написани след 1941 г., са нещо съвсем друго. Βίος και Πολιτεία του Αλέξη Ζορμπά („Алексис Зорбас“, 1946) поставя един книжен разказвач до Зорбас, застаряващ македонски работник, който яде, танцува, обича и скърби с цялото си тяло, на критски бряг, където двамата се опитват да пуснат мина; това е роман за това как да се живее. Ο Καπετάν Μιχάλης („Капитан Михалис“, 1953) разказва за критското въстание от 1889 г. и за свиреп водач, изграден по образа на бащата на писателя. Ο Χριστός ξανασταυρώνεται („Христос отново разпнат“, 1954) проследява гръцко село в Мала Азия, което поставя мистерия за Страстите Христови, и селяните, избрани да играят Христос и апостолите, започват да живеят ролите си, когато пристигат бежанци. Ο τελευταίος πειρασμός („Последното изкушение“, 1955) представя Исус като човек, изкушаван до края от обикновения живот; романът му навлича враждебността на Православната църква, а десетилетия по-късно – филма на Мартин Скорсезе. Αναφορά στον Γκρέκο („Рапорт пред Ел Греко“, 1961), издадена посмъртно, е неговата автобиография, отправена към художника Ел Греко, също критянин. Казандзакис пише на богат, своеобразен димотики, пълен с думи от критския диалект, които събира по време на пътуванията си; това го прави по-труден за четене, отколкото подсказват простите му сюжети, но и неповторим.

Започнете с филма: „Алексис Зорбас“ (1964) на Михалис Какоянис превръща сиртакито и мелодията на Теодоракис в звука на Гърция по света, а танцът на плажа се цитира навсякъде, макар че книгата е по-мрачна и по-добра. Летището на Ираклион носи името Никос Казандзакис, гробът му на бастиона Мартиненго с епитафията от три реда е място за поклонение, а в село Миртия, родното място на баща му, има Музей „Казандзакис“ с ръкописите и писалището му. Откъси от романите му и от „Рапорт пред Ел Греко“ присъстват в училищните христоматии. Епитафията му „Δεν ελπίζω τίποτα. Δε φοβούμαι τίποτα. Είμαι λέφτερος“ е може би най-цитираното изречение в новогръцката проза. Книгите му са преведени на десетки езици – повече от тези на който и да е друг гръцки романист.

• Неговата „Одисея“ има точно 33 333 стиха и му отнема тринадесет години и седем редакции.
• Истинският Зорбас, Йоргис Зорбас, е миньор от Македония, когото Казандзакис наема през 1917 г. да управлява лигнитна мина в Мани; мината фалира.
• Международното летище на Ираклион носи неговото име.
• Гробът му се намира на венецианските крепостни стени на Ираклион, извън всяко гробище, заради конфликта му с Църквата.