Вера Завициану

Вера Завициану (пише се и Завицану) е родена през 1927 г. в Палео Фалиро, крайбрежен квартал на Атина. Артистичният ѝ живот започва с песента, а не с театъра: като млада жена пее заедно със сестра си. След това учи в драматичната школа на Театро Технис, художествения театър, основан от Каролос Кун, и през 1954 г. за първи път излиза на сцена в пиеса на Торнтън Уайлдър.

През следващите сезони играе в Театро Технис поредица роли в пиеси, които често се поставят за първи път в Гърция: Кървава сватба на Лорка, Вишнева градина на Чехов, творби на Тенеси Уилямс, Дванайсета нощ на Шекспир и първата постановка на Η αυλή των θαυμάτων (Дворът на чудесата) на Яковос Камбанелис през 1957 г. Години наред играе и в Гръцкия народен театър на Манос Катракис.

През 1963 г. постъпва в Националния театър в Атина, който става главната сцена в кариерата ѝ; архивът му посочва около трийсет постановки с нейно участие до 2002 г., а през 1990 г. тя режисира там. Ръководи също трупи заедно с актьорите Алекос Александракис и Ангелос Антонопулос. По телевизията се появява само веднъж, в главната роля в Κυρία Κούλα (Госпожа Кула) по разказ на Менис Кумандареас. Последната ѝ сценична роля е Мери Тайрън в Дългият път на деня към нощта на Юджийн О’Нийл (2002–2003). Умира в клиника в Палео Фалиро на 11 септември 2008 г., на 81 години.

Работата на Завициану в Националния театър обхваща епохи и стилове с необичаен размах. През август 1963 г., под режисурата на Алексис Минотис в Одеона на Ирод Атик, тя играе момчето Исак в Η θυσία του Αβραάμ (Жертвоприношението на Авраам), религиозна драма в римувани стихове на критски гръцки от около 1600–1635 г. На 6 юли 1969 г. изпълнява главната роля в Антигона на Софокъл в античния театър на Епидавър, в новогръцкия превод на поета Йоанис Грипарис. През същите години е Ариел в Бурята на Шекспир, лейди Уиндърмиър в комедията на Оскар Уайлд и Селимен в Мизантроп на Молиер.

Зрелите ѝ роли често са силни майки и жени, изправени пред миналото: г-жа Алвинг в Призраци на Ибсен (1988), Клер в Слугините на Жене (1991), остаряващата Сара Бернар в Memoir на Джон Мърел (1995) и Мария Хосефа, старата майка, в Домът на Бернарда Алба на Лорка (1996). Повечето са чужди пиеси, играни в гръцки сценични преводи.

В репертоара ѝ има и гръцка драматургия. През 1987 г. на Новата сцена на Националния театър тя играе ролята, наречена просто Κυρία (Дамата), в Οι γάμοι (Сватбите), сюрреалистична пиеса, написана на гръцки от Василис Зиогас, в постановка на Никос Армаос. През 1990 г. режисира там програма от три едноактни пиеси на Йожен Йонеско.

Дигиталният архив на Националния театър (nt-archive.gr) пази пълен списък на ролите ѝ със снимки, програми, вестникарски изрезки и дори костюм, създаден за нея през 1998 г. Много от тези записи могат да се търсят и в SearchCulture.gr. Опитайте кратка задача със страницата на Οι γάμοι (1987). Надписите под снимките са на гръцки и поставят всяка роля в скоби след името на актьора, например Βέρα Ζαβιτσιάνου (Κυρία) и Γιώργος Μοσχίδης (Γιατρός). Свържете трима актьори с ролите им. След това сравнете двете употреби на κυρία: като име на роля, Дамата, и като учтиво обръщение пред фамилия, η κυρία Ζαβιτσιάνου, точно както ο κύριος се използва за мъж. Същата страница съдържа и записани откъси от първо и второ действие, на гръцки.

• Била е на около 36 години, когато играе момчето Исак в Жертвоприношението на Авраам в Одеона на Ирод Атик през 1963 г.
• Преди театъра е пяла пред публика заедно със сестра си.
• През 1990 г. режисира Столовете, Урокът и Плешивата певица на Йонеско като една програма в Националния театър.
• Колекцията костюми на Националния театър пази двучастен костюм — блуза с голяма яка и пола, — създаден за нея през 1998 г. от Рена Георгиаду и Кени Маклелан.