Навсика Пастра

Навсика Пастра (на латиница и Nausica, Nafsika или Nausika Pastra) е родена през 1921 г. в Каламата, на Пелопонес. До скулптурата стига едва около трийсет и петата си година. Според Националната галерия в Атина през 1957 г. посещава курса по скулптура на Евалд Матаре в Лятната академия (Sommerakademie) в Залцбург; кураторът Емануил Мавроматис датира първите ѝ уроци при Матаре през 1956 г. Там изгражда ваза от наредени един върху друг глинени пръстени — древна грънчарска техника. От 1957 до 1962 г. учи в скулптурното ателие на Фриц Вотруба в Академията за изящни изкуства във Виена, която през 1959 г. ѝ присъжда наградата „Фюгер“ за рисунка.

През 1963 г. галерия Würthle във Виена ѝ прави първа самостоятелна изложба с фигури от глина, гипс, цимент и бронз, посрещната топло от австрийската критика. След това се установява в Париж: Националната галерия посочва 1963 г., други източници — 1964 г. От 1967 до 1973 г. посещава семинара по социология на изкуството на Жан Касу в École Pratique des Hautes Études и става член-кореспондент на Виенския сецесион.

В средата на 80-те години се връща в Гърция и оттогава разделя времето си между Атина, Солун и Париж. През 1982 г. участва в „Европалия“ в Белгия и печели трета награда за скулптура на Биеналето в Александрия. Умира през 2011 г.

Във Виена Пастра изучава човешката фигура. По-късно пише, че не я е интересувал външният вид, а начинът, по който обемите стоят в пространството и показват посоките на равновесието в различните пози. В Париж тя заменя вдъхновението с математиката. От 1968 г. работи с две форми, които всеки познава — квадрата и кръга, — и ги съчетава в нова форма, която нарича Σύνεκτρον („Синектрон“); френската държава ѝ издава патент за нея през 1971 г. „Синектрон“ става отправна точка на серията Αναλογικά (Analogiques), която се развива от плоски етюди до релефи и триизмерни скулптури, изградени от полукръгове и прави ъгли.

Творчеството ѝ постоянно се връща към един проблем: как се променя пространството, когато се променят отношенията между частите му, докато системата от отношения остава същата. Всяка скулптура е и анализ на един етап от този проблем. Работи с дърво, желязо, камък, мрамор, боядисан алуминий и дуралуминий, често в архитектурен мащаб. През 1974 г. проектът ѝ за площад с фонтан от 500 квадратни метра в Монтрьой край Париж е сред трите избрани от 100 участници; каменна скулптура-среда по същата тема е завършена през 1976 г. в лицей в Мирпоа, в Южна Франция. По-късни серии като Σχέσεις-Ρυθμοί („Отношения-Ритми“) съчетават желязо и орегонски бор в по-динамични композиции.

През 2014 г. Държавният музей за съвременно изкуство в Солун представя в манастира на лазаристите ретроспектива на нейните рисунки, скулптури и теоретични текстове, която след това е показана в Музея за новогръцко изкуство на Родос. Kalfayan Galleries в Атина показват парижките ѝ серии през 2018 г. и виенските ѝ години през 2022 г. В Солун Συνάρτησις Ι („Функция I“) стои при Художествената фондация „Телоглио“, а релеф от боядисано желязо покрива фасадата на културния център „Вафопулио“.

Опитайте: отворете онлайн записа на Националната галерия за Σύνεκτρον-Τετράγωνο-Κύκλος („Синектрон-Квадрат-Кръг“, 1976, дуралуминий, 55 × 55 × 9 см), посочен като изложен в Националната глиптотека в Атина. Напишете две изречения на гръцки, например «Το σχήμα προκύπτει από τον κύκλο και το τετράγωνο» („Формата произтича от кръга и квадрата“), и още едно за материала. После сравнете формата на заглавието Συνάρτησις със съвременното συνάρτηση.

• Тя притежава френски патент за форма: „Синектрон“, регистриран през 1971 г.
• Първата ѝ скулптура в Залцбург е изградена като древен съд, от глинени въженца, и Матаре я използва в обучението си.
• Проектира логата на Френския институт в Солун и на Художествената фондация „Телоглио“.
• Започва да учи скулптура около трийсет и петата си година и през 2004 г. още показва нова творба в Атина.