Алки Кириакиду-Несторос

Алки Кириакиду е родена в Солун на 17 юни 1935 г., трета дъщеря на Ефтихия и Стилпон Кириакидис, който преподава фолклористика в Солунския университет. Завършва колежа „Анатолия“ през 1953 г. и същата година постъпва във Философския факултет на Аристотелевия университет. Стипендия „Фулбрайт“ я отвежда в Пенсилванския университет, където през 1957 г. получава бакалавърска степен (Bachelor of Arts), а през 1958 г. завършва история и археология в Солун. Двойната ѝ фамилия съчетава името на баща ѝ с това на съпруга ѝ, Стелиос Несторас.

През 1960 г. става асистентка в университетската катедра, към която спада фолклористиката, а в средата на 60-те години защитава докторат за тъканите на Македония и Тракия. През 1966–67 г. държавна стипендия я отвежда в Париж, където посещава семинара на Клод Леви-Строс в École Pratique des Hautes Études. След завръщането си в Солун поема голяма част от преподаването в катедрата, но при военната диктатура кариерата ѝ е блокирана: през 1973 г. длъжността ѝ не е подновена и тя е изпратена да преподава в средни училища.

След падането на хунтата се връща в университета през септември 1974 г. През 1976 г. е избрана за професор, а през 1979 г. става редовен професор по фолклористика. Преподава също антропология в новото училище по бизнес и свободни изкуства към „Анатолия“, днешния ACT, а през 1978 г. става председател на художественото дружество „Техни“ в Солун. Умира в Солун през септември 1988 г., на петдесет и три години.

Докторската ѝ дисертация Τα υφαντά της Μακεδονίας και της Θράκης („Тъканите на Македония и Тракия“, 1965) изследва домашното тъкачество на Северна Гърция. В Париж тя се запознава със структурната антропология, а по-късно пише увода към гръцкото издание на „Дивата мисъл“ на Леви-Строс (1977). Есетата ѝ, събрани в Λαογραφικά μελετήματα („Фолклористични студии“, 1975), внасят тези нови въпроси в гръцките фолклорни изследвания.

Най-известната ѝ книга, Η θεωρία της ελληνικής λαογραφίας („Теория на гръцката фолклористика“, 1978), е критически анализ на това как дисциплината е определяла „народа“ и неговата традиция, включително идеите на собствения ѝ баща. Тя приканва читателите да видят самото фолклорно изследване като продукт на историята и на националните грижи, а не като неутрален запис.

Οι δώδεκα μήνες („Дванадесетте месеца“, 1982), с дванадесет цялостранични картини на художника Хронис Боцоглу, проследява обичаите на годината: коледуването (κάλαντα), карнавала, еньовските огньове на свети Йоан в средата на лятото, гадателния обичай κλήδονας и полската работа. През 80-те години тя се насочва към устната история и избира за поле на изследване понтийските гърци бежанци в Солун. Статията ѝ от 1987 г. «Ο χρόνος της προφορικής ιστορίας» („Времето на устната история“) започва с изречението: „Времето на устната история е времето на паметта.“

Гръцките фолклористи продължават да я почитат. Музеят и архивът на фолклора към Аристотелевия университет ѝ посвещава страница сред хората, оформили дисциплината, а Атинският университет посвещава годишната си фолклорна лекция през 2013 г. на нейния подход към традиционната култура в пространството и времето. Οι δώδεκα μήνες все още се издава от Malliaris-Paideia. Изпробвайте метода ѝ върху един обичай: изберете празник от гръцки град или село, които познавате, попитайте Πότε γίνεται…; (Кога се прави…?) и отговорете с месец и уговорка, например Σε πολλά μέρη ο κλήδονας γίνεται τον Ιούνιο (На много места клидонасът се прави през юни). След това добавете едно изречение откъде идва информацията ви: от книга, от уебсайт или от човек, когото сте попитали.

• През 1956–57 г. учи в САЩ със стипендия „Фулбрайт“, преди да завърши гръцкото си следване.
• По време на диктатурата преподава в средни училища, първо във Василика, а после в Каламария.
• През 1974 г. работи за кратко в Министерството на образованието върху училищни учебници по история.
• През 1983 г. произнася основната реч на първото дипломиране на училището по бизнес и свободни изкуства към „Анатолия“.