Лефтерис Вояцис

Лефтерис Вояцис (на латиница и Vogiatzis или Voyatzis) е роден в Калитея, в южния край на Атина. Няколко източника посочват 12 октомври 1944 г., докато други, както и възпоменателна програма от 2025 г. за 80 години от рождението му, сочат 1945 г. Учи английска филология в Атинския университет, след това театър в Max Reinhardt Seminar във Виена и в драматичната школа на Костис Михаилидис в Атина. Първата му роля идва през 1973 г.: бабата в Κυριακάτικος περίπατος („Неделна разходка“) на Жорж Мишел, режисьор Йоргос Михаилидис. През следващите години играе с „Амфи-театър“ на Спирос Евангелатос, включително в „Тартюф“ през 1978 г., както и редом с Ели Ламбети.

През 1981 г. съосновава трупата Η Σκηνή („Сцената“) с Василис Папавасилиу, Анна Кокину, Димитрис Каталифос, Смарагда Смирнеу и други. Техният театър, бивша тютюнева фабрика на улица Кикладон в Кипсели, преустроена от архитекта Кириакос Крокос, отваря на 20 март 1982 г. със „Счупената стомна“ на Клайст. Когато групата се разделя в края на 80-те години, Вояцис основава през 1988 г. Η νέα Σκηνή („Новата сцена“), а през 1989 г. и Работилница за античен театър.

Последната му постановка, „Амфитрион“ на Молиер за Националния театър, е играна в Епидавър през август 2012 г. Умира от рак в Атина на 2 май 2013 г., Велики четвъртък. Публиката се сбогува с него в театъра му на улица Кикладон преди погребението в Първото атинско гробище.

Вояцис често режисира спектакъл и едновременно играе в него. В интервю за вестник Το Βήμα („То Вима“) той отхвърля думата „перфекционизъм“ и нарича детайла гръбнак на работата. Репертоарът му преминава свободно през вековете. Три пиеси на Йоргос Диалегменос — Σε φιλώ στη μούρη („Целувам те по муцунката“, 1986), Η νύχτα της κουκουβάγιας („Нощта на совата“, 1998) и Bella Venezia (2005) — му донасят по една награда „Каролос Кун“ за режисура. Поставя Αντιγόνη („Антигона“) на Софокъл през 1992 г. и я възобновява през 2006–2007 г., а през 1993 г. и Κατσούρμπος („Кацурбос“), комедия на критския Ренесанс от Георгиос Хорадзис.

За Националния театър режисира Πέρσες („Персите“) на Есхил в Епидавър през 1999 г., с музика на Спирос Сакас и движение на Димитрис Папайоану. На улица Кикладон участва като режисьор или актьор в Μισάνθρωπος („Мизантроп“, 1996–1997) и Σχολείο γυναικών („Училище за съпруги“, 2004) на Молиер. Поставя и пиесите на Харолд Пинтър Τέφρα και σκιά („Пепел при пепелта“, 2000) и Θερμοκήπιο („Оранжерията“), както и Καθαροί πια („Пречистени“, 2001) на Сара Кейн. В киното се снима почти само във филми на приятеля си Никос Панайотопулос.

Театърът на улица Кикладон днес носи неговото име. Двудневна конференция там през май 2017 г. води до сборник с изследвания и свидетелства под редакцията на Анна Табаки и Алексия Алтува от Атинския университет; през 2023 г. полудневна среща разглежда четирите му постановки на Молиер; а през есента на 2025 г. десетдневна програма прожектира записи на „Антигона“, Bella Venezia, „Пречистени“ и „Оранжерията“ до костюми и части от декори. Опитайте: отворете дигиталния архив на Националния театър (nt-archive.gr), намерете Πέρσες от 1999 г. и прочетете гръцките надписи, като Σκηνοθεσία, Σκηνικά и Φωτισμοί (режисура, сценография, осветление). Напишете по едно изречение за всеки човек, например Τη σκηνοθεσία υπογράφει ο Λευτέρης Βογιατζής (Режисурата е на Лефтерис Вояцис). После предайте фразата му: Ο Βογιατζής έλεγε ότι η λεπτομέρεια είναι η ραχοκοκαλιά.

• Първата му роля на сцена, през 1973 г., е баба.
• Театърът на „Сцената“ на улица Кикладон първоначално е тютюнева фабрика.
• Той е един от основните гласове на детското радиопредаване Εδώ Λιλιπούπολη („Тук е Лилипуполи“) по Трета програма на ERT.
• Гримьорната му в театъра на улица Кикладон е запазена такава, каквато е била.