Ксения Калогеропулу

Ксения Калогеропулу е родена в Атина на 12 септември 1936 г., дъщеря на художничката Ира Икономиду и на Адамантиос Калогеропулос, и израства в Палео Психико. Научава се да чете на френски, преди да тръгне на училище, а като ученичка вече пише пиеси, които играе с приятелки. Иска да учи в Художествения театър на Каролос Кун, но семейството ѝ решава друго и на осемнадесет години тя заминава за Лондон да учи в Кралската академия за драматично изкуство (RADA). За първи път излиза на сцена през 1956 г. с френска трупа, в „Лекар по неволя“ на Молиер.

След завръщането си в Гърция тя дебютира в киното през 1958 г. с Η κυρά μας η μαμή („Нашата госпожа акушерката“). Ролята ѝ в Γάμος αλά ελληνικά („Сватба по гръцки“, 1964) ѝ донася наградата за най-добра актриса на Филмовия фестивал в Солун. Общо тя играе в над петдесет филма и над петдесет пиеси; много по-късно се появява във филма на Ричард Линклейтър „Преди полунощ“ (2013), заснет в Гърция.

През 1972 г., при диктатурата, тя създава детска сцена с актьора Янис Фертис, която продължава под собственото си име от 1975 г. През 1984 г. купува бивше кино и открива театър „Порта“. От 1983 до 2001 г. оглавява гръцкия център на ASSITEJ, международната асоциация на театъра за деца и млади хора. През 2022 г. и Тесалийският, и Атинският университет я обявяват за почетен доктор.

Калогеропулу започва с превод и постановка на чуждестранни детски пиеси, няколко от които от берлинския театър GRIPS, който се отнася към малките зрители като към мислещи хора, способни да поставят под въпрос света на възрастните. Общо е превела около тридесет пиеси, сред тях „Пинокио“, „Котаракът в чизми“ и „Чайка“ на Чехов. Собственото ѝ драматургично творчество започва с Οδυσσεβάχ („Одисебах“), завършена през 1981 г. и поставена в „Порта“ през 1988 г. с музика на Дионисис Саввопулос. Героят, наполовина Одисей и наполовина Синбад (на гръцки Σεβάχ), пътува към Ιθαγδάτη, място, чието име слива Итака и Багдад, и среща персонажи от „Одисея“, „Хиляда и една нощ“ и по-малко известни приказки. Пиесата е преведена на осем езика. Тя е казвала, че детската пиеса има нужда от ниво, което децата схващат веднага, а зад него — от тайни, които усещат.

Ελίζα („Елиза“, 1989), много свободна адаптация на „Хубавицата от Запада“ на Томас Хейуд, проследява обикновено момиче, което с трима приятели и папагал наема кораб, за да намери любимия си. От 1992 г. тя работи тясно с режисьора Томас Мосхопулос и пише заедно с него пиеси като Η Οικογένεια Νώε („Семейството на Ной“, 1996). Το Σκλαβί („Робчето“, 2000), по народна приказка от Сими, получава през 2001 г. наградата за драматургия „Каролос Кун“. С Έλα, Έλα („Ела, ела“, 2009) тя въвежда в Гърция театъра за бебета, като сама го пише, сърежисира и играе.

Театър „Порта“ продължава да работи: Томас Мосхопулос е негов художествен директор от 2014 г., а Калогеропулу е президент; „Елиза“ се завръща на сцената през сезон 2025–26 в неговата нова версия. Театралната работилница „Ксения Калогеропулу“, основана през 2004 г. с театралния педагог Пеги Стефаниду, води курсове за деца, тийнейджъри и учители. Сред прозата ѝ е Γράμμα στον Κωστή („Писмо до Костис“), книга със спомени, издадена от Patakis. За задача C2 вземете заглавието Οδυσσεβάχ и целта Ιθαγδάτη, разделете всяко име на двата му източника и обяснете на гръцки какво внушава сплавта за дома и приключението. След това измислете сляно име на място за въображаемо пътуване и напишете кратък диалог: Πού πηγαίνεις; — Πηγαίνω στην… (Къде отиваш? — Отивам в…). Тези изречения са наш учебен материал, а не реплики от пиесата.

• Научава се да чете на френски, преди да тръгне на училище.
• На първото ѝ детско представление, „Пинокио“, публиката е помолена да затвори очи, а актьорите забравят да ѝ кажат да ги отвори.
• С наследство от баща си тя купува евтино бивше кино, което става театър „Порта“.
• „Одисебах“ е преведена на осем езика.