Вакхилид

Вакхилид е роден в Иулида, главния град на остров Кеа, който античните автори наричат Кеос. Географът Страбон посочва поета Симонид и неговия племенник Вакхилид като родом от Иулида. По-късната традиция прави майката на поета по-малка сестра на Симонид и споменава дядо със същото име, който бил атлет. Датите му са несигурни. Центърът за гръцки език дава около 510–450 г. пр.н.е., докато антични хронографи загатват, че може би е бил още жив около 431–428 г. пр.н.е. Сигурен е периодът на най-добре документираното му творчество – 470-те и 460-те години пр.н.е.

Като вуйчо си Вакхилид пише за покровители в целия гръцки свят. Запазените му оди са създадени за победители и празници, свързани с Кеа, Егина, Атина, Тесалия, Метапонт в Южна Италия и Сиракуза. Най-престижният му покровител е Хиерон, владетел на Сиракуза в Сицилия. През 476 г. пр.н.е. той изпраща на Хиерон ода за победата на състезателния му кон Ференик в Олимпия, а през 468 г. пр.н.е. възпява олимпийската победа на Хиерон в надбягването с колесници, за която не е известно стихотворение на Пиндар. Античните читатели често сравняват двамата поети.

Плутарх в съчинението си „За изгнанието“ нарежда поета Вакхилид сред писателите, творили в изгнание, и го поставя в Пелопонес. Причината и датата на това изгнание са неизвестни.

Александрийските учени подреждат стиховете на Вакхилид в девет книги, но през Средновековието са оцелели само цитати у други автори. През 1896 г. Британският музей придобива остатъци от папирусни свитъци от Египет, преписани през II век сл.н.е., днес Папирус 733 на Британската библиотека. Фредерик Кениън ги публикува през 1897 г. Те съхраняват около двайсет стихотворения с над хиляда пълни или почти пълни стиха: победни песни (ἐπίνικοι, епиникии) и дитирамби – песни за хорове на празници.

Победните песни следват схемата, която използва и Пиндар: възхвала на победителя, мит и размисъл за човешката съдба. При Вакхилид митът често стои в центъра и е разказан живо. Ода 5 изпраща Херакъл в подземния свят, където той среща сянката на Мелеагър. Ода 3 разказва как лидийският цар Крез се качва на клада при падането на Сарди и е спасен от Аполон; накрая поетът нарича себе си медоустия славей на Кеос.

Дитирамбите показват драматичната му дарба. В ода 17, Ἠίθεοι ἢ Θησεύς („Младежите, или Тезей“), Тезей скача от кораба на Минос и Амфитрита го посреща в чертозите на Посейдон. Ода 18, Θησεύς („Тезей“), е изцяло диалог: хор разпитва цар Егей, който съобщава, че вестител е дошъл пеш от Истъма с новини за непознат млад герой. Езикът му е литературен хоров гръцки с дорийска окраска, макар да използва по-малко дорийски форми от повечето хорови поети.

От 1896 г. насам е много по-лесно да се запознаете с Вакхилид: Папирус 733 се пази в Британската библиотека, а Центърът за гръцки език предлага онлайн неговите победни песни и дитирамби с новогръцки преводи. Иулида, днес Ιουλίδα, все още е главният град на Кеа. Опитайте: прочетете двата цитирани стиха от ода 18 и нашето новогръцко предаване. Сравнете κᾶρυξ с κήρυκας и забележете дългата алфа там, където новогръцкият има ета. След това напишете пет изречения за пристигане на ново място с έφτασα (пристигнах) и με υποδέχτηκαν (посрещнаха ме), например Έφτασα στην Κέα με το πλοίο και με υποδέχτηκαν φίλοι στο λιμάνι (Пристигнах на Кеа с кораба и приятели ме посрещнаха на пристанището). Ниво C2 описва тази адаптирана дейност, а не самостоятелното четене на античния оригинал.

• Страбон нарича Вакхилид племенник на Симонид; двамата са от Иулида на Кеа.
• В края на ода 3 поетът нарича себе си славея на Кеос.
• Папирусът, който върна стиховете му, е преписан около шест века след неговата епоха.
• Ода 18 е написана изцяло като диалог между хор и цар Егей.