Василис Алексакис

Василис Алексакис (на латиница Vassilis или Vasilis Alexakis) е роден в Атина на 25 декември 1943 г. и израства в квартал Калитея; семейството му е от Санторини. През 1961 г., на 17 години и без да знае френски, заминава със стипендия за Франция, за да учи журналистика в Лил. Около 1964 г. се връща в Гърция за военната си служба. След преврата на полковниците през 1967 г. заминава отново и през 1968 г. се установява в Париж, който остава основният му дом до края на живота му.

В Париж работи като журналист и литературен критик, дълги години сътрудничи на Le Monde, а също на La Croix и France Culture. Рисува карикатури и режисира късометражни филми. Първият му роман, Le Sandwich, излиза на френски през 1974 г. Около 1980 г. издава Τάλγκο („Талго“), първата си книга, написана на гръцки; тя се продава в над 200 000 екземпляра, а през 1984 г. Йоргос Цемперопулос я екранизира като Ξαφνικός έρωτας („Внезапна любов“). Оттогава пренася книгите си от френски на гръцки и обратно, като сам ги превежда или пренаписва.

Сред отличията му са наградата „Медичи“ през 1995 г., няколко награди на Френската академия и Гръцката държавна награда за роман през 2004 г. През 2017 г. Атинският университет го обявява за почетен доктор. Разделя времето си между Париж, Атина и остров Тинос и умира в Атина на 11 януари 2021 г., на 77 години.

Езикът е главният герой в зрелите книги на Алексакис. В Η μητρική γλώσσα („Майчиният език“, 1995) Павлос, гръцки илюстратор, който живее в Париж, се връща в Гърция и се опитва да открие смисъла на буквата Е, висяла някога на входа на храма на Аполон в Делфи. Търсенето се превръща в начин да възстанови връзката си със страната, семейството и първия си език. Алексакис написва гръцкия текст и сам прави и френската версия, La Langue maternelle, която печели наградата „Медичи“.

Οι ξένες λέξεις („Чуждите думи“, 2002) се обръща към трети език: разказвачът учи санго, език на Централноафриканската република. Самият Алексакис учи санго и пътува в Централна Африка; в интервю от 2008 г. казва, че рамката на два езика му се струва твърде тясна. „Чуждите думи“ е първият му роман, преведен на английски. В μ.Χ. (Ap. J.-C., „След Христа“, 2007) студент по древна история проучва манастирите на Света гора по поръчка на много възрастна и богата жена; книгата критикува властта на Православната църква и печели Голямата награда за роман на Френската академия. Последният му роман, Το κλαρινέτο („Кларинетът“, 2015), оплаква приятеля и издателя му Жан-Марк Робер и същевременно описва Гърция по време на икономическата криза. Иронията и черният хумор преминават през всички тези книги заедно с внимателен поглед към отделните думи.

В Гърция Алексакис се чете като писател, който внася емиграцията и двуезичието в гръцката проза, а гръцките му книги продължават да се издават. Той е и естествен водач за всеки, който учи гръцки като втори език. Започнете от собственото му изречение в карето по-долу: майчиният език не е „езикът на майката“, а езикът на улицата, местният език. Намерете μητρική γλώσσα (майчин език) и ξένη γλώσσα (чужд език) в гръцкия текст на тази страница. После напишете три изречения от собствената си езикова биография, например: Η μητρική μου γλώσσα είναι… (Майчиният ми език е…) и Έμαθα την πρώτη ξένη γλώσσα στο σχολείο (Научих първия си чужд език в училище). Накрая погледнете основните творби и кажете на гръцки на какъв език е написана първо една книга: Το «Τάλγκο» γράφτηκε στα ελληνικά („Талго“ е написан на гръцки).

• Пристига във Франция на 17 години, без да говори френски, а по-късно печели големи френски литературни награди.
• Научава санго, език на Централноафриканската република, и го прави тема на роман.
• По Τάλγκο („Талго“) през 1984 г. е заснет филмът Ξαφνικός έρωτας („Внезапна любов“).
• В интервю от 2008 г. казва, че пише трудно и на двата си езика.